Позитивно или негативно ще е мисленето на младия спортист и от какво зависи той да дава най-доброто от себе си, като прави това с удоволствие и мотивация? Въпрос, който ангажира вниманието на всеки един спортен специалист, насочил се към работа с подрастващи.
Оказва се, че начинът, по който хвалим младите спортисти определя и насоката на тяхното мислене, настроение и мотивация. Задълбочено по темата работи професорът от Университета в Станфорд Керъл Дуек.
Резултатите от научния труд на доктора по науките в областта на социалната и развиваща психология са известни вече няколко години. Те са представени за първи път през 2012 г. пред треньорите на националния отбор по плуване на САЩ. Изводите обаче касаят всеки спорт.
Фиксирано самосъзнание
Ако на младия спортист се говори единствено за постиженията му, може да се стигне до поведение, възпрепятстващо развиването на пълния потенциал дори при наличието на голям талант.
Родителите и треньорите могат да съдействат за ръста на самосъзнание на спортистите, оценявайки високо не ума и физически данни, а работа, усилия, правилната тактика и постоянство за постигането на целта.
Mummy-daughter team night orienteering last night! #orienteering #familyfun pic.twitter.com/NIMlsI3hnc
— Polly Jacobs (@polly_jacobs) November 12, 2019
Като развиване на фиксирано самосъзнание Дуек определя ситуацията при децата, които непрекъснато са били хвалени за своя интелект или високи оценки. Според нея тази тенденция, развивана устойчиво през 90-те години на миналия век е е нанесла чувствителна вреда на самооценката на децата.
Според нея с фиксирано самосъзнание детето постоянно се страхува да не сгреши и да заслужи неодобрение при проява на слаби способности. Старае се да избягва умствените изпитания или изпълняването на повече физически упражнения, в които не е достигнало съвършенство.
Развиващо се самосъзнание
Според професора, трябва да се обърне вниманието в съвсем друга посока. За развитието на самосъзнанието в дългосрочен план е важна високата оценка за положения труд по пътя към достигането на целта.
На онова усилие, което е направил, за да преодолее най-трудната, най-критичната точка от своята надпревара. Спортистите с развиващо се ниво на самосъзнание се учат да ценят самия процес на самоусъвършенстване и натрупване на опит. Те не се задоволяват с количеството постигнати точки или резултат.
Според резултатите на Дуек, децата със саморазвиващо се ниво на самосъзнание използват трудностите и търсят съвети, помагащи им да се самоусъвършенстват. Дори да претърпят неуспех, децата с развиващо се самосъзнание казват, че ще учат по-усилено или просто че ще се стараят още повече в бъдеще.
В крайна сметка в изследванията има много резон, още повече че те са достигнати след серия от изследвания и проучвания. Но нека да поставим едно “Но”.
И все пак… има ли “НО”?
От датата на изследването на Дуек е минало почти десетилетие. Това означава, че обектите на неговото проучване днес биха били съвсем други. Най-сериозният фактор за това твърдение например е съществуването на социалните мрежи. Те промениха възприятията при всички и макар, че чисто теоретично са “забранени” за деца до определена възраст – всички се влияят от тях.
Как да сравняваме децата в спорта
Вероятно ще има доводи и в едната и в другата посока. Дали изобщо да го правим и защо е наложително. Все пак на плоскостта стоят много фактори, най-важните талант и старание. Без съмнение – трябва да намерим златната среда. Равновесието, което ще позволи на бъдещето ни да се развива правилно и уверено.
Една от най-силните спортни нации в света (почти) не признава равния резултат. В САЩ дори в сокър шампионата в началото се биеха дузпи, за да се определи победител. Това развива усещането, че за да си успешен, трябва да си по-добър от конкурента. Резултатите – винаги в първите редици на медалистите на Олимпийските игри. И със сигурност не винаги финансовата страна е най-важният фактор.
Децата могат да бъдат сравнявани коректно и с шанс за всяко едно да намери правилния и собствен начин да е колкото се може по-нагоре.
Лесно може да се даде пример при наситен със събития състезателен сезон, в който шансовете за успех на всяко дете са гарантирани. Било то заради участието му в определено състезание, било заради неучастието на друго в същото. Било пък заради невъзможността да се участва на всички съревнования. Силният състезател ще печели точки заради резултатите си, а малко по-слабия може да има същия актив, ако участва на повече състезания. Единият има талант, а другият е уприт в стремежа си да се усъвършенства. Какво по-честно съревнование?
Резултатите в края
Нека да сме реалисти и да не очакваме 100% точност. В спорта има логика, има и късмет, има и немалка доза случайност. В спортното ориентиране например въпреки че си най-добър на опредлено състезание, би могъл да бъдеш декласиран заради малка грешка при преминаване през определена контролна точка. Тогава няма да получиш актив.
На огромен процент обаче, след достатъчно възможности за генериране на актив, резултатите дават една ясна и коректна картина.
Този, който се е постарал повече, ще има по-добри резултати. Ако към старанието е използван пълния капацитет на таланта – още по-добре. И ако се замислим – темата е актуална не само в сферата на спорта.
Спортното ориентиране е дисциплина, в която класирането става на база времево разпределение. По-бързият печели. Но темата за баланса е по-актуална от всеки друг спорт. Трябва да се търси равносвесието между физическата подготовка и интелекта. Може да си много бърз в краката, но бавен във взимането на решенията. За щастие и двете качества се развиват.
В ранглистите на Bgorienteering.net темата с умерения баланс и тактическото “надхитряне” също е застъпена. Сред около 40 възможности, изборът е голям – къде да участва един състезател и къде са по-добрите му шансове за добро представяне и взимане на точки. Пресечната точка често се намира между изключително изявения състезател и упорития състезател. Резултатът е, че и за двете страни ползите са много повече.
И последиците върху спортиста
Талант или старание? Защо да не аплодираме и двете в опита си да създадем силни личности. Днешните деца има нужда от насърчаване както да спортуват, така и да печелят, защото успехът е най-силната мотивация за продължаване напред.
Има държави, в които директното съревноваване започва след определена възраст. Специално в ориентирането, това дава своите резултати. Използването на подобна схема обаче не трябва да се разглежда от височината на последвалите елитни успехи. Нужен е анализ на много фактори, включително народно-психологически.
И все пак класирането е един начин за мотивация. Мотивация за успехи и самоусъвършенстване. Особено във времена, в които изкушенията извън спорта са безброй, при това все по-лъскави и все по-лесни за усвояване.