Всички в Америка я познават. Тя е сред най-големите майстори на ориентирането в страната. Участва на много световни първенства за ветерани, печели и медали. Обича премерения риск в гората и точно да обмисли всеки свой ход. А също и да усеща краката си мокри и кални.
Шарън Кроуфорд е на 73 и освен класен ориентировач е бивш триатлонист в Ironman, пенсиониран софтуерен инженер, скиор и планински катерач. Живее във Фриско, Колорадо, но любовта й към ориентирането я е пратила на състезания в 25 страни в света.
ESPN разказва повече за нея.
Ориентирането е спорт, в който минаваш от точка А до точка Б по най-бързия и ефикасен начин, като същевременно трябва да преминеш по определен маршрут . Състзателите тръгват в различно време и използват карта и компас. Има различни дължини – кратки, средни и дълги. Има нощни състезания, градски, отборни 24-часови щафети. Можеш да се ориентираш на велосипед или на ски. Ориентирането тръгва от Швеция и скандинавските държави, а днес е в целия свят.
През 2017 г. Шарън Кроуфорд печели бронзови медали в спринта и дългата дистанция във възрастовата си група на световното първенство за ветерани в Нова Зеландия. Ориентирането я е завело на 25 места по света. Като Финландия, Червената пустиня в Австралия, Северна Италия, Швейцария или Чехия. Има общо 15 медала от световни първенства за майстори, а през 1976 г. е била част от първия национален отбор на САЩ за жени по време на шестото световно първенство във Великобритания. Последното й участие е през 1991 г. когато е на 46 г. Три пъти е била ориентировач на годината в САЩ, при това през 2011, 2013 и 2016 г. Любопитно, предвид че подобни награди получават доста по-млади състезатели.
Шефът на ориентирането в САЩ признава, че тя е явление в спорта.
“Ще бъде трудно да намерите някой, който се ориентира на национално ниво в САЩ и не я познава”, казва Крис Биикрофт. “Освен това, когато съм в чужбна за състезания и говоря със състезатели, често един от първите им въпроси е: “Познаваш ли Шарън Кроуфорд?”
Когато Кроуфорд започва да се увлича по спорт, възможностите за това не са големи. Играе софтбол (женската разновидност на бейзбола), ходи на къмпинг и туризъм като скаут. След колежа обаче се увлича по бягането, а за ориентирането научава чак през 1974 г., когато научава за състезание в Нова Англия. Опитала и останала завинаги с него.
“Аз не съм бърз бегач”, споделя тя. “Силна съм и подготвена да избягам маршрута, но ако се състезавам с моите конкуренти на чисто бягане, най-вероятно те ще ме победят. Бягането в гората е по-различно и всеки намира силните си страни с времето и опита. Налага се да се бяга извън пътеките, да се катерим по стръмни склонове, понякога да прескачаме и реки. Може да сте бързи бегачи, но в гората ще е друго. Ориентирането е смес от физически и умствени умения. По-бързите състезатели, които не могат да четат картата ще бъдат победени от по-бавните, но по-добри в ориентирането. Спортът е четене на карта, взимане на решения, оценка на разстоянието. Понякога най-прекият вариант не е най-добрията”, разказва Шарън пред ESPN.
“Картите при нас са специално направени за ориентиране и са много по-подробни от обикновените геоложки карти с контурни линии и цветно кодиране”, разяснява още тя.
“Понякога си казвате: Закъснявам, уморена съм, ще вземе по-сигурен вариант. Ще ми отнеме още една минута, но няма да загубя други няколко, ако рискувам прекалено”, обяснява една от философиите си за ориентирането ветеранът.
Шарън Кроуфорд няма специфичен метод на трниране, но на практика се занимава с това, което обича всеки ден от десетилетия. Това може да е джогинг или каране на велосопед, екскурзия или обикаляне на планините около Фриско. През зимата не пропуска да се качи на “писалките” за ски бягане. В лошо време скача върху бягащата пътека.
Но ориентирането макар и най-голямата й страс, не е единствената. Тя има за цел да покори най-високите върхове в Колорадо, като й остава само един от над 4 200 м.
“Победих ли Шарън?”
Това пък е най-честият въпрос, който задават състезателите от нейната група веднага след финал.