В две статии до момента (статия 1 и статия 2) изброихме някои от нещата, които добрите спортисти не правят. Днес ви представяме и третата част от списъка, подбран и анализиран от Elite Deily.
Добрите спортисти не живеят с грешките
Те могат да приемат, че са сгрешили, но няма да позволят на грешките да надвиснат над тях като тъмен облак, който ограничава вярата им в самите тях.
Психически устойчивите хора могат да приемат грешките си и да се ангажират да ги поправят, без да приемат тези грешки като признак, че не могат да направят нещо.
Те не трепват в най-важния момент
Има моменти, които са по-важни от други. Финалите са много по-важни от приятелските мачове. Всичко това е истина. Залогът в даден мач или състезание може да варира, но физическият аспект на играта никога не се променя.
През повечето време всяко състезание има една и съща форма и измерение.
Докато участват в състезания с най-голям залог, психически устойчивите хора се концентрират върху този реален факт, вместо върху това да позволяват на предполагаемата важност на “големите моменти” да ги разконцентрира.
Те не се поддават на изкушения
Психически устойчивите спортисти не поставят под заплаха дългосрочните си цели заради краткосрочни придобивки. Те нямат проблем да прпуснат големия купон вечерта преди важен мач.
Те също така знаят, че една грешна стъпка може да провали всичко, за което са се трудили или пък да им създаде лош навик.
Те не си измиват ръцете с другите
Да обвиняваш или публично да засрамваш другите вероятно е най-подценяваният признак на лабилна психическа.
Когато някой съзнателно увеличава напрежението върху съотборник, което обикновено се прави от хора, които искат да отклонят вниманието от себе си, това вреди на отборния дух.
Проблемите трябва да се решават вътре в отбора, а не публично и определено не пред вашия противник. Освен ако не искате да сеете раздори. Това обаче е нещо, към което психически устойчивите спортисти никога не се стремят.
Те не позволяват на успеха да ги замае
Психически устойчивите спортисти не приемат успеха като причина да се перчат и да губят чувството си за смирение. Тези спортисти нямат нужда да се хвалят и да се опитват най-безсрамно да привличат вниманието към себе си, в опит да убедят другите, че са много важни, след като цял преди това не са били много убедени в това.
Психически устойчивите спортисти се наслаждават на успехите си, но нямат нужда постоянно да се самовъзхваляват.
Те не нарушават програмата си
Да пропуснеш един ден от добре обмислен план, който се предполага, че е съставен за твоя собствен напредък, е доста ясен знак или за липсата на дисциплина, или за липсата на желание.
Когато психически устойчивите спортисти са решени да постигнат дадена цел, те не си позволяват да нарушават собствения си режим.
Те не се отказват
Те никога не се отказват. Независимо колко секунди остават, независимо с колко изостава отборът, независимо колко трудна е задачата, психически устойчивите спортисти никога не си позволяват да изпаднат в апатия.