Двата златни медала на Туве Александершон от световното първенство по ориeнтиране през 2018 г. не й стигнаха да се пребори с биатлонистката Хана Йоберг за местната награда Radiosportens Jerringpris, но след трите й титли от преди няколко дни в Норвегия, самата тя вижда голям шанс за приза тази година.
“Мисля, че имам шансове. Тази година направих още по-добър сезон”, споделя тя в интервю за Sportbladet. В него тя говори за ориентиране, за живота си и разкрива някои от човешките си слабости. И за 86-годишната си баба Евелин, при която суперзвездата се прибра на почивка след трудните бягания на WOC.
“С нея имам много близки отношения. Така беше и с дядо ми, докато беше жив”, разказва Туве, която признава, че е по-добре да е с близкия човек, вместо да търси възползване от голямата местна слава в момента.
“Тя е бивш състезател и редовно участваше, когато бях малка. Почивката е малко, защото аз продължавам да съм професионален състезател благодарение на спонсорите си и имам задължения и към тях. Не много хора могат да си го позволят, дори в Швеция. Надявам се тези успехи да могат по някакъв начин да маркират едно добро бъдеще за мен”, споделя още Туве.
– Могат ли парите от ориентирането да ви осигурят, след като се откажете от елитния спорт?
– Не. Тогава ще трябва да работя нещо. Избрала съм да се ориентирам, не за да съм богата. Ако търсите това, значи сте избрали грешния спорт. Аз съм късметлия, че мога да живея сега от ориентирането.
– Изглежда има и разлика в това да си мъж професионалист и жена…
– Да, наскоро имаше бойкот в националния отбор за жени по хокей на лед. Не знам дали е правилно, но е добре да се работи в посока нещата да се изравняват финансово. Има спортове, в които значението дали си мъж или жена е огромно и от това идват проблемите.
– Как е в ориентирането?
– Той е изключение. Това е спорт, в който условията са изравнени. Това е спорт “заради спорта”, изключително некомерсиален. В основата е, че парите не са много и че разликата между състезателите почти я няма.
– Но все пак идвате след тренировка
– Да (смее се), Тичах много бавно.
– Какво предстои на Туве Александершон?
– Една седмица ще се възстановявам. Ще съм си у дома в Бьорланге за няколко седмици, след което ще започна отново с натоварванията. Идва есенният сезон, а с него и кръгове за Световната купа. Когато тренирам на 100% имам по две тренировки на ден, след това обръщам внимание на по-голямата интензивност, повече интервали и една, но по-дълга тренировка за деня.
– Е каква ваканция е това?
– Ами не е истинска ваканция. Има много важни състезания до края на есента.
– И след това на плаж на юг?
– Харесвам топлината, но не се задържам дълго под слънцето. Снегът бързо ме привлича и започвам сезона на ски ориентирането. Тази година няма да имам конкретни цели там. Ще насоча подготовката си към следващия летен сезон. Ще тренирам повече на асфалт и твърд терен.
Това е повече от наложително за Туве, която трябва да се настрои към новите реалности в световното ориентиране. А именно промените на шампионата в Дания през 2020, когато всичко ще се развива в градска и паркова среда. Александершон не е печелила световната титла в индивидуален спринт.
– Взимайте пример от Терезе Йохауг, която през лятото е лекоатлет.
– Възможно е да избягам някое състезание на писта или асфалт, но още не съм планирала.
– Знаете ли възможностите си в леката атлетика?
– Не. Била съм на пистата, но никога не съм се състезавала. Но би било вълнуващо да видя възможностите си на 5000 м. Но това не е основната ми цел, а да видя колко добра бих била в комбинация на по-висока скорост и прецизно ориентиране.
– Световна шампионка сте в в лятно, ски ориентиране и скай рънинг, като последното го направихте в дебюта си. Но дебютът в дисциплината беше кошмарен – на Limone Eztreme през 2017 г.
– Беше много трудно. Бягахме 29 км с 2500 м денивелация. Бях изтощена, но натиснах в края и продължих да бягам. Не се чувствах добре на финала. Легнах и ме изнесоха на носилка. Успях да хапна нещо едва час по-късно.
– Не е ли плащешо, когато осъзнаете колко можете да изстискате от себе си?
– Родителите ми се страхуват най-много (смее се). И невинаги това им харесва. Беше добре, че не бяха наоколо в този момент.
– Веднага след това спечели световната купа по ски ориентиране.
– Планината винаги ме е очаровала. Още от дете исках да изкача планински връх. Отделно обичам състезанието. Когато видях че може да се съчетае, бях очарована. Произхождам от много активно семейство. Винаги сме заедно и обикаляме по празниците.
– Изкачвате ли планини?
– Правила съм го и искам да имам време за повече, но просто го нямам. Би било забавно да съм в експедиция за изкачване на висока планина. За съжаление когато си в елита на даден спорт е трудно. Но съм била на Монблан.
– Опитвала ли сте други спортове?
– Скачала съм с парашут в тандем, опитвала съм парапланеризъм. Още не съм скачала с бънджи, но ще го направя.
– Миналата година остана втора за наградата Radiosportens Jerringpris* след Хана Йоберг. Победи те с 2000 гласа
– Не очаквах да съм толкова високо и бях приятно изненадана от това, че много гласуваха за мен. Бях щастлива повече от подкрепата. Направих добър сезон и мисля, че имам шансове за наградата тази година. Но конкуренцията не е малка. Биатлонът и Йоберг също имат големи успехи. Женският отбор по футбол е в тази компания.
– Каква е вашата слаба страна?
– Постоянно губя нещо, не знам защо. Но винаги го намирам
– А съотборниците ви шегуват ли се с това?
– Не, няма да е толкова забавно. Губя толкова много неща, че просто ще вдигна рамене и ще кажа “Ок” и продължавам напред.
В края на интервюто авторът и Туве излизат за няколко снимки, а мъж се спира до нея и й казва: “Не следя много ориентирането, но съм впечатлен от това, което правите”.
– Разпознават ли ви на улицата?
– Да, увеличават се всяка година. Не знам как се чувствам от това. От една страна е страхотно, че хората ми благодарят и следят изявите ми, а от друга е малко притеснително, че човек губи спокойствието и анонимността си.
*Radiosportens Jerringpris е награда на спортната секция на радио “Швеция”, в която публиката избира шведския спортист или отбор, направил най-доброто представяне през годината. Тя се нарича още “награда на хората” и е кръстена на Свен Джеринг. Първи победител през 1979 г. е Ингемарк Стенмарк, а рекордьор по спечелени награди е биатлонистката Магдалена Форшберг с четири.
Източник: aftonbladet.se