Тренировката трябва да се осъществи върху дълга или полудълга отсечка. Преди да тръгнете по отсечката, подгответе няколко междинни точки за атака. Разделете разстоянието на части, като си набележите няколко места от нея, които индентифицирате като “безопасни” – т.е. да сте сигурни, къде се намирате.
На картинката това е показано графично, но на състезание вие разбира се, трябва да направите това мислено и под определен ред.
Целта на тренировката е да си създадете навик и техника за овладяване на дългите отсечки. По-опитните знаят, че те са най-важни при дългите и средни дистанции. Все по-ясно навлизат и в градските спринтове.
Идеята на разцепването на отсечката е да я опростите, създавайки няколко по-кратки отсечки. Акцентът обаче е върху опростяването, а не върху дължината (или краткостта й). Това ще ни помогне да избегнем някои от най-честите грешки в ориентирането.
За целите на тренировката въпросната отсечка може да се очертае на картата, както е показано на снимката, а също така да бъдат маркирани на самата местност. Второто е особено подходящо за състезатели, които за първи път тренират по този начин или са начинаещи, тъй като все още нямат изградени навици.
Вторият вариант е по маршрута да се пуснат двама души, като първият показва на другия междинните точки за атака в началото на отсечката, а след това насочва към тях и казва защо тази точка на атака е избрана като междинна към основната контролна точка (виж по-надолу в текста).
Тренировката е лесна за обяснение и изпълнение, но следва да се изпълнява в подходящ район и на подходящ терен. Идеята в случая е първо да се създаде навика за подобно разцепване на дългата отсечка, а след това тези познания да се използват по предназначение, в избора на най-добър вариант по време на състезание.
Дългите отсечки често са с много варианти, но не повече от 3-4 печеливши (комбинация от скорост и ориентиране, които няма да ви забавят). Понякога дългата отсечка има много прост и лесен, макар и доста заобиколен вариант. При него обаче също има условно разделяне и опростяване, тъй като макар и лесно ориентиране, то изисква непрекъснат контакт с картата.
Основният съвет, който е даван от специалистите е тези междинни точки да са ясно изразени опорни ориентири.
Както се вижра от картинката, в първия случай това е ъглопът, до който стигате вероятно от левия път. Втората междинна точка е малък отрязък гора между две открити пространства, през която минава голям път и проходима ограда, а третата е кръстопът, който се вижда отдалеч от открито пространство, а на самото място вероятно се вижда и края му в лявата част. От там до контролната точка се стига лесно по малката пътека и с минимална работа с компаса.
Източник: http://o-training.net