BGorienteering.net попадна на интересен материал, който би могъл да бъде изключително полезен за всеки един треньор в ориентирането. В него се изказва треньорът на един от най-големите таланти в историята на леката атлетика – Джонатан Едуърдс Питър Стенли.
Той предлага четири ключови точки, на които един специалист трябва да се опре за успех в работата си на стадиона. Представяме ви го, тъй като намерихме доста общи положения между двата спорта – лека атлетика и ориентиране.
Източник BGathletic.com
1. Изслушване
Комуникация, не съм давал просто инструкции и напътствия. Има изслушване. Треньорът трябва да чува атлета, да има идея как той се чувства.
Атлетите трябва да бъдат осведомени за своето собствено тяло и да работят в тясно сътрудничество със своя треньор и да дава обратна връзка. Един атлет може да има всички таланти и физически възможности на света, но за да може да реализира своя потенциал, той трябва да има съзнание за тялото си.
2. Съпричастност
“Леката атлетика (Ориентирането също – б.р.) е много индивидуален спорт и треньорът трябва да има съпричастност с атлета и да го подготви за психическия и физически стрес на ежедневните тренировки. Треньорът трябва да бъде съпричастен с това.
Как това се решава зависи от треньора и атлета. Двете страни трябва да се споразумеят какво очакват един от друг. Но те трябва да са готови, че и взиамоотношенията им могат да се променят на базата на израстването на атлета и неговото развитие”.
3. Сглобяване на пъзела
“Всички добри треньори се нуждаят от добри технически способности, но много по-важно от тях е умението да наблюдаваш. Това не е само да знаеш какво гледаш, но и също да можеш да обхванеш цялостното движение, неговият строеж, а не да се гледа поредица от снимки. Да умее да обхване как едно движение се е повлияло от предишното.
4. Бъдете спокойни
Нужно е високо ниво на доверие от двете страни – и от атлета, и от треньора, за разгръщането на пълния потенциал на спортиста. Живеем в забързано общество, но леката атлетика е дългосрочен проект.
Търпението трябва да бъде мотото. Много от атлетите не могат да достигнат възможностите си до 28-годишна възраст. И това е статистически доказано.
Истината е в дългосрочните проекти. Трябва да сте търпеливи. Всеки се развива с различни темпове и достига до различни нива и би трябвало да сме подготвени за промените в живота и на треньора, и на атлета.