Измина седмица от злополучния спринт от програмата на Държавното първенство за подрастващите (а някои и вече не толкова подрастващи) в групите 12-18 г. Събитие, което показа много неща в българското ориентиране. Лично за мен, седем дни по-късно, положителните неща започват да надделяват. Поне що се отнася до хората, ангажирани с “нашия” спорт.
Защо обаче темата се отваря още веднъж? Преди всичко всеки трябва да знае какво се случи и това да остане в архивите. В случая архивите на сайта bgorienteering.net, а от там и всички интернет архиви. И всеки да си взима поуките които търси. Не само спортни, защото спортът като че ли беше последното за което ставаше дума през седмицата, а когато беше намесван в някои коментари в социалните мрежи, кой знае защо беше отделян от морала.
Датата е 23 септември. Емблематична дата, от политическа, а и спортна история. Обществото на ориентировачите се интересува и от двете теми, затова който знае-знае, а който не знае – да провери. Има нещо символично в нея, а това ще е последното лирично отклонение.
И така. Чудесен слънчев ден в Дряново. За всички е слънчев, а малко по-чудесен за тези, които успяха да си намерят място за паркиране в близост до финала на ст. “Локомотив”. Екипът на бъдещия победител в една от групите на 18-годишните се подготвя, наближава крайния час за карантината, която е на около километър и се сещаме, че “сме забравили” да вземем състезателния номер. И пак отклонение. Предварителната подготовка с разглеждане на стара карта и виртуалната разходка пред компютъра са ни убедили, че затворени улици и забранени места за преминаване ще има. В добавка и уточненото в бюлетина, където се пише, че се пресичат опасни улици и това ще е улеснено от съдии. Номера обаче ням и липсата им е първата сигнална лампа, че нещо не е както трябва.
На около 100 метра след старта и още няколко от точка K има опъната лента, която само за първите минути не успя да привлече вниманието на поне двама състезатели, които са сред по-непретенциозните. Това не остава незабелязано и там се изпраща съдия или поне човек, който да следи за спазване на правилата. Дамата трябва да разчита, че телефонът й е достатъчно добре зареден, защото в следващия час и повече (не знам как е при ветераните), ще снима нарушители. Втора сигнална лампа.
Тръгвам някъде в края на стартовия лист на 18-годишните, като единствените които видях и разпознах за целия маршрут са две от момичетата и един от младежите. Мнозина знаят, че опитвам да направя някакво видео от състезанията, къде недобре, къде малко по-лошо, но пък все пак е нещо, което е полезно. Това от конкретния спринт ще бъде готово тези дни. Някъде около 30 минута от старта спрях да снимам и започнах да следя онлайн резултатите. На влизане на стадиона видях временното класиране и в този момент край мен профуча последната от фаворитките при момичетата. Класирането задоволяваше и беше в рамките на очакваното, дори малко повече. Имаше медал, който беше най-добрия индивидуален изобщо за състезателката – сребърен. Такъв остана и след ъпдейта. Но трябваше да има и още някой, който не се появява. На финала разбрах за дисквалификация заради грешно маркирана точка. Спортно състезание е все пак – едни са доволни, други щастливи, трети неудовлетворени, четвърти разочаровани.
Картите не се събират и затова призовата тройка (тъй като скандалът е при младите дами, нека всеки който ще издържи до края този текст, има предвид момичетата) започва онова специфично и изпълнено с неподправен чар за ориентировачите действие – да анализира с пресни спомени от току що завършилия старт. Бях на няколко метра и може би съм чул, но не и осмислил момента, в който победителката казва откъде е минала за прословутата точка 14, а подгласничките й обясниха, че това не е по правилата. Няколко минути по-късно вече се знаеше, че има нередност. С добава в обяснението, че на мястото е имало “лента и човек”.
Така. Прекрасно, втората ще стане първа и ще увенчае усиления си труд със заслужен според конкретните обстоятелства успех. Кофти, че за да се случи това, съотборничката й в клуба ще се наложи да бъде дисквалифицирана. Вече е ясно и друго. Победителят при момчетата е направил същата грешка и доколкото се разбра, е признал за нея на финала, за което е получил дисквалификация. Лично аз реших да изкоментирам новостите с, наистина не знам как се казва – водач, лидер или каквото е правилното, на отбора. Отивам, но ми е леко притеснено от ситуацията, върнах се, а след това, все пак отидох и казах: “Виж, много неприятна ситуация е, но ако е така, трябва да се вземе предвид”. Искам да кажа, че е повече от ясно, че без номера нещата стават сложни, но “лента и човек” все още стояха някак авторитетно.
Попитах на финала какъв е редът при нарушения и там ми казаха, че за това се следи. Нищо повече и никаква конкретика. През цялото това време класирането в Ж18 не търпи никаква корекция, въпреки че доколкото става ясно състезателката е направила същото като младежа в М18. Започва се едно странно суетене, едни консултации, една неясност до момента, в който контролният съдия и личен треньор на победителката лично казва на втората до момента, че дисквалификация ще има.
Всичко остава все така малко криво, но фактът си е факт. Минаваш най-бързо според правилата, значи си шампион. Точка по въпроса.
Малко за въпросния казус. Към една от последните и по-дълги контролни точки, провинилите се състезатели не успяват да видят (дано е това, а не да разчетат) че на метри от точка 14 има ограда, която е отбелязана като непроходима с дебела черна линия. На картата има два такива знака един до друг, като пред единия все пак има контролна точка, която е за други възрастови групи. Правилното движение е, да се заобиколи сградата от лявата страна (улицата, която е в близост до горната част на маркирания на снимката червен правоъгълник) и точката да се атакува от вътрешната част, след което да се мине по същия път и надясно към следващата.
Първият проблем е, че двама от фаворитите, част от националния отбор на България изобщо са стигнали до въпросното място, за да видят, че непроходимата ограда е съборена и през нея може да се мине.
Вторият е, че са видели паднала ограда.
И третия, че са минали през нея.
Има и още един проблем. Минали са два пъти, което в крайна сметка се оказва решаващо за крайното класиране.
В същото това време лидерът на клуба, който все пак ще вземе златен медал след промяната на класирането обяви оградата за проходима. Аз карта през живота си не съм правил, но състезателката, за чиято спортно техническа подготовка до преди месец отговарях само аз, е една от състезателите, която никога не е била в центъра на скандали за преминаване през огради, пресичане на улици на забранени места, сеч направо през ниви и т.н.
Интересното предстои. Както става ясно по-късно, сълзи има навсякъде. От щастие и от… не съм сигурен от какво. Яд, че си сбъркал, яд, че някой те е подвел, прецакал или нещо друго, но те са факт и от двете страни. Във всички случаи радостта от това, че в последния възможен момент е взета индивидуална титла в любимата дисциплина е огромна.
Може би час и нещо по-късно обаче идва новината, че многоуважавана комисия е взела решението отсечките 13-14 и 14-15 при момичетата и съответно две при момчетата да бъдат махнати от сплитовете. Причината е подадена контестация от два клуба. Забележете защо обаче – заради това, че са минали “неясен брой състезатели” и няма как да бъдат наказани всички. От последвалите коментари и дискусии не става ясно колко са, бройката набъбва до “50-60” от елементарно непознаване на ситуацията и цитиране на случаен свидетел, който не е знаел, че в района има контролна точка и от другата страна на оградата. В крайна сметка е напълно възможно не повече от 10-на участници в надпреварата да са минали грешно.
Сигнали за други няма. Да си го кажем направо – проблемът беше само с тези две класирания, защото замесените са в челната тройка. Който иска да се прави на по-голям католик от папата, да се прави.
Осоебно неприятно е, че една от контестациите е подадена от лидера на клуба, чиято състезателка е дисквалифицирана. Клубът все пак ще има шампион, но това не е достатъчен повод за трезв анализ. Просто е видно, че или едната трябва да е, или пък друга не трябва. Поне от гледната точка на наистина прецаканите. Крайно любопитно е, че въпросният лидер е и член на комисията по контестациите, а и има поне още един повод, личен, повод за подобно действие. Значи подава контестация, изхода на която зависи и от него, ще попита някой. Точно така. Друг член на комисията е контролен съдия и личен треньор на състезателката. Трети от членовете също е “в конфликт на интереси”, тъй като в класирането засегната страна е и състезателка от неговия клуб.
Следват наистина скандални моменти. Инициаторът на едната контестация не се вижда наоколо, както казва самият той – бил е по трасето, проверявал и уточнявал. Защо, след като вече е ясно новото класиране, аз нямам представа. Разговорите на висок тон огласят целия стадион. От комисията само един се показва пред разгневената общност (вероятно мнение срещу това решение дават около 80%, а поне 15 на същото мнение просто гледат сеир). На място така и не става ясно кой точно е бил в комисията, ясно защо. Обаче се изговарят тежки думи, които не се чуват често на състезанията по ориентиране у нас.
Награждаване. Младежът от М18 с наведена глава излиза и си взима медала за в крайна сметка второто място. Досега не става дума за втората контестация, но за всички е ясно, че и тя е също толкова несправедлива. При момичетата е малко по-различно. Истинският шампион е пратен на трето място и тя взима решението да не се качи на него. За което получава и съответните аплодисменти. Наоколо очевидно работата по изясняване на нещата продължава, защото важни хора в този казус не се виждат.
По колите и кой откъде е. Още същата вечер ставаме свидетели на нова нелепица. Някой “специалист” толкова е бързал за награждаването, че объркал взетите секунди и класирането в Ж18 е в нов вид – втората става “първа”, “първата” – “втора”, а шампионката все така си стои на третото място.
Пуснах пост в група в социална мрежа. Той е конкретно по повод четвъртото класиране, но разбира се е продиктуван от цялостната нелепа ситуация, в която се разбра, че да си изряден не само не е достатъчно да си първи, но и ще бъдеш наказан за това. В поста се изказаха доста мнения, като едва 4-5 се опитаха да вземат страна на тотално провалилата се организация около този спринт. А, и да разделят морала от спортното състезание, което наистина се надявам да не е било обяснено добре или аз да не съм разбрал както трябва. Иначе проблемите бяха като се почне от липсата на номера, на хора на важните места и се стигне до признанието на контролния съдия в личен разговор, че въпросната ограда си е била съборена преди старта. Чудно как при слагането на две точки на това място, никой не е забелязал. Всъщност получих отговор на този въпрос.
На следващия ден аз видях и кореспонденция по имейл, която започна с размяна на взаимни обвинения между автора на едната контестация и този, който отговаря за картата. След намеса на моето име отговорих, а след това отношение взе и контролния съдия и член на комисията по контестации. Това са мейли, които са стигнали до доста хора по клубовете. Нямам представа дали някой е продължил кореспонденцията с лични мейли, за себе си мога да кажа, че получих такива с подкрепа.
Отнет медал, тотална липса на уважение и разочарование от хора, от които не си очаквал такова нещо. Нещата с отрицателен знак. Сега осъзнавам, че тези с положителен започват да стават повече.
Преди всичко, вече абсолютно всеки знае кой е шампионът в Ж18, независимо кой какъв медал си е занесъл вкъщи.
След това е подкрепата от всеки запознат със скандала, както и тези, които съм се ангажирал лично да запозная. Особено ценни са ми/ни, думите на изключителни фигури от историята на българското ориентиране. Предложенията за смяна на клубната принадлежност, едното от които дойде още на стадиона в Дряново, дори не ги слагам в тази графа, защото тях винаги ги е имало, но лоялността винаги е печелила.
Споменах лоялност. Нещо много важно в арсенала с качествата на един човек. Имаш го обаче, докато не те разочароват с действия като тези по-горе. И няма как вече да бъдеш лоялен, когато от клуба ти наистина не осъзнават скандалните си действия и искат от теб да преосмислиш решението си и да не участваш на следващия държавен шампионат. Ами или щафета или чест. Реално въпросите от двете страни на конфликта. Въпреки ситуацията, успех на състезанието!
Обещавам да прочета още няколко пъти текста, за да проверя дали не пропускам факт.
Сега е време за нещо съвсем друго. В няколко от коментарите в социалната мрежа, лично аз ползвам думата “деца”. По въпроса на какво ги учим на прага на живия живот, какви примери им даваме и какви искаме да бъдат. Но това е грешка. Те ще са вечно наши деца, но по закон някои от тях вече са личности, които носят отговорност за постъпките и решенията си. Достойно е, че сгрешилите са си признали и са били готови да си понесат последствията. В ориентирането имаме календар с понякога над 70 събития на година, а можем да се състезаваме и на безброй други мероприятия. Което значи, че днешната грешка можеш да я поправиш още утре.
Не е достойно да ги/се учим на дребен тарикатлък.
Да се възползваш от ситуацията, в която тази състезателка с най-слаби резултати и претенции през 2024 г. става шампионка след грешки на съперници и отсъствие заради контузия на фаворит е едно, а да се възползваш от “дупка в правилата”, за които и ти може би си отговорен, е съвсем друго. На това ли разчитаме за бъдещето на спорта ни и дори на обществото ни? Този въпрос аз не си го задавам сега, но признавам, че не искам и да ми се налага. Ситуацията от 23 септември по никакъв начин не налагаше подобни действия. Моля всеки, който има желание, нека се опита да ме убеди.
В крайна сметка се “спечелиха” два сребърни медала, но се изгуби уважението. “Спечелиха” се разминаващи се погледи и разговори с горчивина в гърлото, но се изгуби истинския дебат за доброто на нашия спорт, за който на теория всички сме готови да се раздадем, но на практика това правят само тези, които харчат с кеф парите си. Другите явно гонят медали и краткотрайни “фойерверки”. Същите, за които вече от години си мечтаем всяко лято с идването на новите големи първенства и се задоволяваме с все по-малко.
Но това е друга тема…
П.П. От самото начало този текст е замислен без имена. Имената ще го направят “частен случай”, а идеята е да мислим по принцип за тези проблеми. Имената нямат значение и не би трябвало да имат, ако все пак се опитаме да променим нравите си.