Клас Карлсон
Тази статия е написана през есента на 1994 и е базирана на философията на ориентирането според автора. Предназначена е за юноши, но може да бъде полезна и за останалите ориентировачи.
Въведение
Целта ми с тази статия е да помогна на ориентировачи от юношеските групи, които вече преминават в по-горни групи. Всички знаем, че това е една трудна стъпка. Базирайки се на моя собствен опит, аз искам да помогна на тези юноши.
Първото нещо, което направих когато пред мен стоеше този проблем беше да обмисля своите силни и слаби страни.
Дадох си сметка, че нямам проблеми с бягането за нивото, което си бях поставил за цел (при положение, че правя съответните физически тренировки). Естествено, имаше възможност за подобрение в тази област, но това не беше мой приоритет.
Проблема, с който трябваше да се справя е, че често изпитвах стрес по време на състезание. Знаех, че другите са по-добри от мен и допускат по-малко грешки. Като юноша моето ориентиране не беше на нивото, което би трябвало да бъде, за да имам успех в по-горните групи. Това, че имах вече необходимата възраст нямаше да ми помогне. Как да реша проблема?
Първо, анализирах каква е разликата между състезанията, в които бягах добре и тези, в които се провалях.
Когато състезанието върви добре:
1. Чувствам се сигурен и самоуверен
2. Имам правилно отношение (под правилно отношение имам предвид мисли като “Няма да направя никакви грешки, независимо колко време ще ми отнема това” или “В добра форма съм, ще я запазя, като не направя никакви грешки.”)
Аз осъзнах, че когато бягам добре, аз практикувам “мисловно ориентиране”. При случай на първа точка (от двете, посочени по-горе) аз чувствам – “Единственото нещо, което може да ме спре са грешките… Ако не направя грешки, ще имам успех.” При втората точка, аз винаги се концентрирам върху това, да не губя повече време, отколкото е необходимо. Именно това “мисловно ориентиране” аз нарекох СИСТЕМАТИЧНО ОРИЕНТИРАНЕ.
Цел, Стратегия, Реализация
Именно тези думи ще ви помогнат да мислите правилно за ориентирането. На пръв поглед изглежда малко теоретизирано, но мисля, че ще ви помогне ясно да си представите какво трябва да направите, за да имате успех.
Целта с да се пробяга един състезателен маршрут възможно най-бързо и да покажете най-доброто, на което сте способен в момента.
Стратегията за постигане на горната цел е да бъдете систематични. Аз правя това като използвам планиране и опростяване. По-късно ще обясня какво точно означава това.
Как ще постигна успех, като използвам планиране и опростяване? Ще мога ли да го направя? Как да тренирам способността си за планиране и опростяване? Отговорите на тези въпроси са много индивидуални за различните състезатели.
Сега ще обясня какво имам предвид, като говоря за “систематично ориентиране”, защо мисля, че това е правилния път и как можете да тренирате ориентиране, използвайки “систематичния” подход.
Систематично ориентиране
Какво трябва да правим, когато бягаме ориентиране? Всеки маршрут се състои от отсечки. Целта на ориентирането е да се пробягат множество отсечки по-бързо, отколкото вашите съперници. Смята се, че всяка отсечка трябва да се разглежда поотделно и да се стремим да бягаме по-бързо от другите отсечките една по една. Аз не мисля, че трябва да правите това! Победителят в едно състезание не е този, който е бягал най-бързо най-много отсечки. Много често побеждава този, който е бягал с добро темпо повече отсечки (има се предвид без да допуска груби грешки).
При тренировки и състезания ще забележите колко трудно е да имате най-добро време на дадена отсечка, но и колко лесно да бъдете сред най-добрите за тази отсечка. Проверете това, когато бягате заедно с много добри ориентировачи, сравнете междинните си времена с техните. Сравнете времената на отсечки, на които сте бягали много бързо и времената на такива, на които сте бягали малко по-внимателно. В първите случаи ще забележите, че може да спечелите някои отсечки, но със сигурност ще има такива, на които ще губите много. Във втория случай няма да спечелите никоя отсечка, но няма да допуснете и груби грешки.
Всяка отсечка може да се разглежда като капан, който трябва да бъде избягнат. Бягайте бързо, но систематично. Ако бъдете систематичен, вие няма да направите грешки.
Какво представлява систематичното ориентиране? Това е планирането и пробягването на всяка отсечка по начина, по който бихте направили това, ако си седите в къщи на масата в кухнята и си разглеждате спокойно картата, избирайки варианти. Ориентирането изглежда много лесно, когато си седите в къщи и си разглеждате маршрута. Разликата е, че в гората вие сте уморен и силата на мисълта ви е намалена. За да решите проблемите в такова състояние вие трябва да имате тактика, стратегия или както я наречете, това е възможността да определите правилно кое е важното в случая и да се съсредоточите върху него. Това наричам аз “систематично ориентиране”.
Систематичното ориентиране започва с определянето на проблемите. Проблемите при ориентирането могат да бъдат разделени на два типа – избор на вариант и атакуване на точката.
1. Избор на вариант
Опита и рутината ще ви научат да определяте кой вариант е най-бързия. Това е лесно в къщи при спокойна обстановка, но не и при бягане… Вие никога не можете да кажете, че ще изберете правилен вариант, особено ако сте много изморен, когато правите това. При по-лесни отсечки трябва да прегледате следващите отсечки. Като правило трябва да бъде винаги да имате вариант за следващата отсечка, преди да сте перфорирали точката. Това ще намали стреса и ще позволи по-дълго да бягате без грешка!
2. Атакуване на точките
Опростявайте! Чрез опростяване и “уголемяване” на точките вие печелите безопасност и време за обмисляне на нещата.
Опростяването означава да откриете някакъв голям обект около точката, който е лесен за откриване. Такъв обект е почти невъзможно да не откриете веднага. Когато го откриете, вие ще бъдете толкова близко да знака, че е почти невъзможно да го пропуснете. Една точка, която ви изглежда много трудна по този начин ще бъде взета лесно и вие няма да изпитате чувство на несигурност, което да се натрупва в вас. По този начин намалявате стреса и запазвате остротата на мисълта си.
Като заключение, “систематично ориентиране” означава да отделите няколко секунди повече за по-добър избор на вариант и по-сигурно атакуване на точките, като по този начин печелите време от запазване на енергията си.Имам ли време да бъда систематичен?
Един от основните проблеми, с който се сблъсква състезателят-юноша, преминаващ в по-горна група е загубата на увереност в собствените сили. Ако е свикнал да побеждава и да бъде център на внимание, сега изведнъж вижда, че другите са по-силни от него, губи увереността си, чувства се стресиран в гората. Можете да увеличите шансовете си, ако поглеждате малко по-често към картата и аз искам да ви покажа, че винаги може да се отдели малко повече време за това.
Целта на състезателното ориентиране е да пробягате по-бързо от другите маршрута си. Има два начина да направите това:
1. (а) Вие бягате по-бързо от другите;
(б) Винаги избирате най-добрите варианти и не правите грешки;
2. (а) Другите бягат по-бавно от вас;
(б) Другите избират по-слаби варианти и правят повече грешки.
Това е правилния начин за мислене. Често ще чуете някой да ви казва “бягай си по твоя начин и не мисли за другите”. Не казвам, че това е грешно, но мисля че винаги трябва да се мисли и за другите (все пак това е състезание), така става ясно защо именно трябва да направите нещо по определен начин. Ако знаете, че състезанието е много трудно и не може да не направите грешки, тогава ще знаете, че внимавайки повече, ще направите по-малко грешки от съперниците си.
1. (а) Вие сте по-добър бегач от другите. Само един състезател може да бъде най-добрия бегач в една група. Разликите в бягането обаче са малки, не можете да спечелите много време просто от бързо бягане. Важно е, разбира се, да не бягате много по-бавно от другите, но самото бързо бягане не може да ви донесе големи преимущества.
2. (а) Другите бягат по-бавно от вас. Това едва ли е така. Дори да са по-бавни от вас, това не е решаващо.
1. (б) Вие винаги избирате най-добрия вариант и не грешите. Именно тук можете да спечелите много. Възможно ли е винаги да избирате най-добрия вариант – разбира се, че не. Но можете да подобрите избора си. Да не правите грешки при атакуването на точките, това възможно ли е? Определено да, това е мястото, където можете да натрупате преднина пред съперниците си.
2. (б) Другите избират по-лоши варианти и грешат при атакуването на точките. Това е важна област, която често се пренебрегва, просто защото не можем да влияем върху нея. Това обаче наистина се случва, така че можем да мислим, че повечето съперници правят това.
Това е правилен начин на мислене, защото той помага да се избегне стреса, който е важен фактор в горните юношески групи.
Мислете, че трябва да се осмелите да изберете правилния вариант и да не правите грешки. Направете това, като отделите още малко секунди, когато това е необходимо. Понякога тези секунди ще ви изглеждат като пропиляно време, но това не е така.
Аз често чувствам стрес в моменти като този, когато се налага да бягам много бавно (например по някой хлъзгав склон). Сякаш времето лети а аз не се движа. Това обаче е субективно усещане и ако можете да се погледнете отстрани и да сравните с другите, ще видите, че не губите време.
Мисля, че “усещането за време” често се различава от истинското време. Секундите, които отделяте повече за обмисляне ви се струват много време, но това всъщност са просто няколко секунди.
Как може да се изучи “систематичното ориентиране”?
Това всъщност не е трудно. Просто спазвайте следните прости правила:
Планирайте – винаги планирайте маршрута си една отсечка напред.
Опростявайте – стремете се да атакувате точките по най-простия начин.
Трудното всъщност е не да се научите тези правила, а да ги спазвате винаги и то бързо. Важно е да повярвате в стратегията си, преди да започнете да я следвате. Повярвайте в концепцията на “систематичното ориентиране”. Не защото тя е единствения начин за правилно ориентиране, а защото тя е начин за правилно ориентиране, който е относително прост. Ако нещо не ви харесва в моята концепция, променете я. Трябва да вярвате в това, което правите. Ако не можете да измислите своя собствена философия, тогава просто вземете тази на някой друг и я променете така, че да съответства за вас.
Проблеми и рискове
Систематичното ориентиране отнема повече време от обикновеното! Неговото предимство не се състои в по-бързо бягане от обикновеното. Печелите от това, че сте по-внимателен на цената на няколко секунди. Печелите, като избягвате грешките. При по-дълги маршрути, това води до по-добро време за целия маршрут (не обаче до най-добри междинни времена).
Ако добре усвоите систематичното ориентиране, отначало ще ви се струва, сякаш се движите бавно. В началото ще забележите, че времената ви също са слаби. За да спазвате правилата на систематичното ориентиране вие трябва да намалите темпото, ще чувствате, че времето лети. Бъдете подготвени за това чувство, приемете го.
Ще чувствате, че се ориентирахте много по-бързо, когато използвахте старите си методи. Това е така. Но сега ще спечелите сигурност. За да се представите добре в по-горните групи вие се нуждаете именно от сигурност. Скоро ще забележите, че скоростта ви на движение ще се увеличава, без да нарушавате правилата на систематичното ориентиране. Секундите, които губите за увеличаване на сигурността ще стават все по-малко.
Един сериозен проблем е, че има толкова много важни състезания и никой не обича да губи, може да имате проблеми с мотивацията – ето времето минава, а аз не побеждавам. Знайте, че заучаването на нова техника е винаги трудно, особено ако е много различна от предишната ви. Това, че отначало ще ви бъде трудно и ще давате по-слаби времена още повече усложнява нещата. Трябва да запазите вярата си в систематичното ориентиране и нещата лека-полека ще тръгнат.
Спомням се времето, когато аз бях юноша. Не беше толкова отдавна. За мен най-забавното беше да побеждавам, исках да бягам толкова бързо, както никой друг. Понякога успявах, но често се провалях. В такива случай допусках груби грешки, с които обяснявах неуспехите си и се мъчех да се правя на велик – все пак аз съм най-добрия и ако не беше онази грешка…
Трениране на систематичното ориентиране
Систематичното ориентиране не може да бъде постигнато лесно, трябва упорито да се тренира. Как да тренираме?
Започнете с къси маршрути и бъдете тотално концентрирани. Правете всичко както трябва, независимо колко време ще ви отнеме. Планирайте следващата отсечка. Ще ви се струва, че всичко става много бавно, но не се отказвайте.
После започнете да увеличавате времето на тренировка. Ако се чувствате немотивиран или разконцентриран, използвайте стария си начин на ориентиране, а само на 3-4 точки тренирайте систематичното ориентиране. Не се отказвайте, дори ако ви се струва, че не се получава и допускате грешки.
Когато аз започнах да тренирам систематичното ориентиране, на първата тренировка отначало всичко започна добре. Планирането вървеше нормално и психически се чувствах добре. След няколко километра обаче направих груба грешка. Наближих точката и трябваше само да се приближа и перфорирам. Само че не успях да я улуча, гората беше гъста и я подминах. Останалата част от маршрута мина добре. След маршрута бях много ядосан, че допуснах такава голяма грешка, въпреки че систематичното ориентиране вървеше добре. Това беше грешка, трябваше да мисля за това, че тренировката е минала добре, както бях планирал.
Когато съм концентриран върху систематичното ориентиране тогава не ми е трудно да не допускам грешки. Колкото повече практикувате систематичното ориентиране, толкова по-малко усилие ще изисква от вас, така ще се намалят и грешките.
Кога да го тренираме
Много е важно да започнете изучаването на систематичното ориентиране не на състезание, където стреса е голям. Можете например да отпишете някои по-неотговорни състезания и да ги използвате като тренировки. Не бързайте да използвате систематичното ориентиране на важни състезания. Има риск да загубите увереността си, ако направите това твърде бързо. Подгответе се затова, че отначало ще бъдете малко по-бавен. Не е проблем това, че ви е победил някой съперник, въпреки, че не сте направили грешки. Помнете, че мотивацията и концентрацията не са постоянни фактори и варират, особено по време на заучаването на нова техника.
Синдром на юношата
“Синдром на юношата” е термин, който се използва за проблемите в състезателната кариера на юношите (особено момчетата), когато преминават в по-горна група. Нещата изведнъж тръгват на зле и за това има две причини – физически ограничения и лоша техника.
Физически ограничения – необходими са няколко години упорити тренировки, за да може да се пробяга един дълъг маршрут в горните юношески групи. Решението е – бъдете търпеливи и тренирайте.
Лоша техника – лошата техника не е толкова важна в малките групи, където има големи разлики в беговите възможности на състезателите. Един “елитен” юноша може да влезе в тройката на голямо състезание дори след слабо бягане. В по-горните групи конкуренцията е силна и след груба грешка спокойно може да изхвърчиш извън десятката. Юношата се стресира, тръгва да наваксва с бягане, уморява се и допуска още по-груби грешки. Състезателят се чувства много зле в новата си група.
Какво трябва да се направи? Не очаквайте високи резултати още от самото начало. Сравнявайте се с другите състезатели, които заедно с вас са се качили в горната група. Интересен е фактът, че състезатели, които не са били толкова добри в предишната си възрастова група, изведнъж се представят по-добре в новата. Тези, които са били твърде агресивни технически и са печелили в предишната си група с няколко минути, рядко имат успех в първата си година в новата. Те нямат добро систематично ориентиране!
Заключение
Систематичното ориентиране отнема няколко допълнителни секунди, за да се избере по-добър вариант и избира по-безопасни варианти за атакуване на точките, като по този начин запазва енергията на състезателя. Основните неща са следните:
Намалявайте стреса.
Не очаквайте бързи успехи (особено в началото).
Планирайте.
Опростявайте.
Мислете за ориентирането.
Забавлявайте се.
Източник: http://history-computer.com/olibrary/
Превод: Георги Далаков