След като спортове като катерене и брейк станаха олимпийски, ред е и на още един да зарадва феновете си с участие след 5 години в Лос Анджелис. Става дума за американския футбол, който направи предпоследната стъпка, преди да бъде одобрен за програмата на Олимпийските игри.
От тук нататък международната федерация по американски футбол сега се нуждае само от одобрение на решението на МОК на конгреса пред октомври в Мумбай, Индия.
Между критериите за одобрението на нов спорт от МОК са универсалността, както и броят на съществуващите националния федерации на всички континенти. Американският футбол получи предварително одобрение още през 2013 година.
Тук идва на дневен ред и старата тема за липсата на ориентирането в олимпийската програма. Причините за това са няколко – от тази от преди години, свързана с нежеланието за комерсиалност, до далеч по-реалната – липсата на възможност за наблюдаване и този вид атракция, който търси МОК.
Една от целите, които IOF си е поставила преди повече от 20 години е ориентирането да влезе в програмата. Като начало за Зимните игри през 2006, а лсед това летните през 2008 г. Отчетено е, че колоориентирането също има потенциал, а Trail-O е подходящо за Спешъл олимпикс. Набелязани са няколко основни точки, по които трябва да се работи.
Увеличаване броя на членовете на IOF
За да е олимпийски един спорт, той трябва да се практикува от мъже в най-малко 75 държави по света и от жени в не по-малко от 40 държави. Първата задача на IOF е да асоциира необходимия брой членове. В началото на олимпийския проект те са 48, с цел достигане до 75 през 2002 г. В момента реалният им брой е 78, който включва Русия и Беларус.
Решение за представяне на олимпийско събитие
Консервативното мислене за ориентирането е, че класическата дисциплина не трябва да се пипа и това е точно така. Иновативното и креативното, свързано с развитието на спорта обаче изисква откриване на нови дисциплини и особено такава, която да бъде асоциирана към олимпийската програма. 90 минути време за победител, в гората, е изгубена кауза, но 15 минути в парк или туристическа атракция като зоопарк, крепост или градска градина вече е съвесем друга ситуация.
Затова в последните години видяхме избухването на всички спринтови дистанции, които от една “къса” еволюираха до “спринт”, “спринтова щафета” и “нокаут спринт” и дори разделяне на отделни световни и европейски първенства.
Резултатът е известен на всички – ориентирането е редовен участник на Световните спортни игри (не само със спринт). Много важен момент в цялата ситуация обаче е изискването страната домакин да има желание да включи спорта в програмата.
Повишаване авторитета и разпознаваемостта на ориентирането
Първата стъпка в тази посока е възстановяване на европейските първенства по ориентиране през 2000 г. в Трускавец, Украйна. Преди това е имало само две – през 1962 и 1964 г. съответно в Норвегия и Швейцария. През 2010 година то се проведе на нашето Черноморие – в Приморско.
Няколко години след подновяването им започва и Световната паркова купа, за която в първите години амбициите са доста високи – серия състезания в различни държави.
Медийното отразяване днес е издигнато на много високо ниво. Телевизионно излъчване, включително оператори по маршрута, както и GPS проследяване, при това не само на най-големите събития. Бум на техническите достижения при анализа. Развива се и гейминга с няколко реалистични симулатора. Окончателното “слизане” от планината праща състезателите на места, много от които са популярни туристически дестинации и това прави достъпа на обикновения зрител по-непостредствен отвсякога.
Новината от тези дни за американския футбол значи, че няма да видим ориентирането и през 2028 г. Колелото обаче вече е завъртяно и няма спиране. До окончателното одобрение и дългото присъствие в програмата.