През 2023 г. Иван Сираков взе пет държвавни титлия в лятното ориентиране – средна дистанция, нощно и маратон в индивидуалните дисциплини и в двете щафети – класическа и смесена спринтова. Също така завоюва държавна титла и в спринта в коло ориентирането. Той участва и на Световното първенство в Швейцария, както и на Шампионата на Югоизточна Европа (SEEOC), откъдето се прибра с пълен комплект от четири златни медала.
Фейсбук страницата на Bulgarian Orienteering Federation го интервюира в края на сезона.
– Как се става държавен шампион в твоята дисциплина?
– Не е лесно. Има поне дузина други момчета, които дават всичко от себе си, за да са първи, но знаете – ориентирането не е само бягане, не е само правилна навигация, не е дори само комбинация от двете… най-често се изисква още нещо, за да реализираш възможностите си в конкретния ден и да имаш успех и ако някой си мисли за късмет – не, не е това. За коло ориентирането пък да не говорим, там трябваше да се адаптирам към безброй необичайни за мен неща, но пък беше супер яко като тотален аутсайдер да се справя толкова добре.
– Разкажи ни малко повече за твоите състезания през 2023 г.
– Участвах, както винаги, в немалко състезания. Предимно ориентиране, но също така коло ориентиране, състезания по трейл бягане и други екстремни неща. Като цяло съм доволен от сезона, но разбира се имаше както добри моменти, така и не чак толкова. Не мога да не спомена участието ми и в най-големия форум в нашия спорт – на Световното в Швейцария, където записах участие във финала на средната дистанция. Другият международен шампионат, в който участвах беше SEEOC-Балканиадата, където успях да направя стабилни бягания и въпреки не толкова силната конкуренция, да постигна “планираните” 4 победи. Честно казано, харесвам, когато залогът е по-голям – тогава и самото предизвикателство е по-голямо, и се радвам, че все още всяко едно държавно първенство и шампионатите ме карат да треперя на стартовата линия.
– Как протича твоят тренировъчен процес?
– По-добре отколкото през последните години. Старая се да вляза в релси и да тренирам пълноценно, защото просто си ме кефи да тренирам и ще продължа да го правя. Адаптирам тренировъчния си процес в движение, според състоянието си. През последните месеци доста често правя дори и кратки разходки (към Камъка в Горна), които използвам за обща издържливост и честно казано, мисля, че са злато. Елементарни силови упражнения също ще лежат в основата на програмата ми тази зима. Както, разбира се, и ориентирането – планирал съм лагер в Аликанте с приятели.
– Какви са целите ти в ориентирането?
– Честно казано от малък винаги съм си поставял по-големи цели – например никога не са ми били цел контролните за националния отбор и винаги съм искал да не съм “на ръба” за класирането в него. Важното с поставянето на цели е да си дадеш реална сметка колко активен ще си в действията по постигането ѝ, ще “гориш” ли всеки ден, за да я постигнеш или просто ще чакаш да се случи… През годините нещата за мен са се променяли, но мисля, че по-важното в дългосрочен план е човек да обича да тренира, заради самото трениране и самоусъвършенстване, а не заради конкретни цели. Да обича предизвикателствата, с които ориентирането ни среща, да обича да се връща вкъщи изцеден от бягане, да обича да е сред природата – затова разнообразявайте тренировките си и се забавлявайте.
– Какво искаш да кажеш на подрастващите, които искат да постигат успехи в ориентирането?
– Оценявайте това, че по някаква причина сте започнали да се занимавате с ориентиране, защото това е променило живота ви. Наслаждавайте се на всеки един нов маршрут – няма значение дали е лесен или труден – постарайте се да го избягате възможно най-добре – току-виж този маршрут някой ден се окаже на картата от световното първенство. И разбира се, както май вече казах – не пропускайте да се забавлявате докато спортувате.