Преди седмица започнахме да избояваме нещата, които добрият и психичеси устойчивият спортист не прави, събрани и анализирани от Elite Daily. Приемайте зряло критиката, не губете концентрация, бъдете винаги подготвени и вярвайте в способностите си, бяха съветите в първа част на материала. Ето и следващите признаци, по които разпознаваме спортната класа
Те не позволяват на другите да им влизат под кожата
Една от най-големите трагедии, които могат да се случат на спортния терен, е способностите на даден спортист да бъдат повлияни от нещо толкова неосезаеми и цялостно погледнато маловажно като отрицателните думи на друг човек.
Най-лошото в случая е, че такива трагедии се случват постоянно; добрите играчи биват разконцентрирани от приказките на съперника им.
Когато това се случи, е индикация, че засегнатият преди всичко не е имал много голяма увереност в собствените си умения. А това вече е липса на психическа устойчивост.
Те не се оплакват за това, че не са в светлината на прожекторите
Психически устойчивите спортисти знаят цената си и нямат нужда от това някой друг да я потвърждава. Те са напълно прави да позволяват на други да влизат в новините и да привличат вниманието, защото личните постижения и успеха са нещата, които са наистина от значение, а те не могат да ти бъдат отнети.
Те не губят самообладание
Психически устойчивите спортисти не губят самообладание, когато нещата не вървят добре. Те не действат хаотично, нито пък се задоволяват с вземането на съзнателно неразумни решения, защото са изгубили вяра в първоначалната си стратегия за мача.
Психически устойчивите спортисти контролират нервите си и са способни да гледат напред и да достигат до решения, вместо да се оплакват.
Най-малкото, те ще променят стратегията си за мача, но само след като внимателно са обмислили какво се е объркало и ще продължат напред с усилия да се справят с проблеми по интелигентен начин.
Те не използват умората като извинение
Рядко, да не кажем почти никога, телата ни са толкова неспособни на нещо повече, колкото ни карат да повярваме по време на тези първи няколко признака на умора.
Дори и когато телата ни изглеждат сякаш изнемогват, обикновено винаги може да се направи още едно повторение, още един спринт, още една лицева опора и още един скок.
Истина е, че умората прави тези допълнителни усилия по-трудни, но тя не трябва да ни ограничава до такава степен, че да спрем. Психически устойчивите хора знаят това повече от другите.