Няма фен на ориентирането или състезател, който днес се състезава в групите над 21 г., който да не помни тази история. Една от най-страхотните не само за ориентирането, но и за целия спортен свят. Пример за това какво трябва да представлява истинският спорт – състезание, основано на морал и феърплей. Каквото и колкото да струва това.
Bgorienteering.net ще ви я припомни, а датата 21 август изобщо не е случайна, тъй като всичко това се случи на същия ден преди 10 години.
Разбира се, става дума за голямата драма на щафетата от световното първенство през 2009 г. в Мишкольц, когато битката за титлата е отворена до последните постове, а борбата е между отборите на Швеция с Мартин Йохансон, Норвегия с Андерш Нордберг и Франция с Тиери Жоржу. Малко след тях е Чехия с Михал Смола, който съвсем не е аут от разпределението на медалите.
Водачът Йохансон бие 12-та точка, но няколко метра по-късно се спъва и в крака му се забива пръчка с дължина около 10-12 см. Зрителите пред екраните забелязват как точката на Йохансон на GPS-а спира, а заедно с нея и тези на Нордберг и Жоржу. Малко преди да дойде Смола, Нордберг се раздвижва, но посоката съвсем не е към 13-та точка. Чехът минава и след няколко метра се връща. Тримата са чули виковете на шведа, който не може да продължи.
Всички останали продължават без да знаят какво се е случило и титлата е за Швейцария пред Русия и Финландия. Шампионите признават, че не се чувстват истински победители, но резултатите не са обжалвани от никого. Все пак казус има и той е свързан с правилника на състезанията според който резултатите могат да бъдат анулирани, ако възникнат обстоятелства, които правят конкуранцията несправедлива или има опасност за състезателите. Резултатите обаче остават официални.
Какво се случва обаче на мястото на инцидента. Йохансон разказва:
“Усетих, че нещо се заби в крака ми и трябваше да спра. Видях клона да стърчи и седнах. Изпаднах в паника, защото си представих доста кървава картина. Викнах на Тиери. Той и Андерш спряха, а след това се появи и Михал. Казах им да продължат, но всички те отказаха. Добре, че останаха, защото изпадах в безпомощност няколко пъти. Извадиха клона и спряха кървенето с потника за GPS-а и екипа на Тиери Жоржу. След това ме изведоха на пътя на няколко метра надолу, а Нордберг тръгна да търси помощ от финалната арена.
Как вижда ситуацията Тиери Жоржу: “След трудното изкачване към 12-та точка започнахме да ускоряваме по склона. Мартин беше на около 30 метра встрани от мен, малко по-високо, когато го чух да крещи. Помислих, че е извил глезена, но във всички случаи веднага разбрахме, че ситуацията е критична. Рискувахме с изваждането на клона, за да предотвратим още по-неприятни последствия. Помня, че дойде Михал, а аз му казах нещо от рода на:
“Бягай, ще станеш световен шампион”.
След това видяхме туристи, от които взехме телефон, но това беше безсмислено, защото не знаехме телефон, на който да се обадим. Накрая Михал се обади на приятел в Чехия, а той на националния им треньор, който беше на финала”.
“Това, което беше направено днес, е един чудесен пример за изключително спортсменство и феърплей. Вие сте вдъхновение за всички нас”, чуват тримата от президента на ИОФ Якобсон.
Преди това обаче Нордберг, Жоржу и Смола се връщат на маршрута и заедно минават до края, за да оберат овациите на публиката. Снимката, на която тримата са заедно (виж по-горе), разбира се вече е легендарна.
Шампионът Швейцария е в трудна ситуация. Матиас Мерц споделя:
“На финала не знаех какво се случва. Първо си помислих, че съм изпуснал точка. Как така ще мина толкова бързо покрай такива състезатели и дори да не ги видя? Ок, обаче – всичко е наред, спечелихме.
Идват останалите, започват да се носят слухове. Радостта намалява все повече. Дали някой не е в опасност? Никой не знае нищо, а все повече отбори пристигат и се борят за места, а лидерите ги няма. Вече никой не се радва. Нищо не знаех за инцидента и не видях никого. Никога не бих предпочел да продължа и да спечеля по такъв начин. След състезанието обсъдихме ситуацията и решихме, че не се чувстваме шампиони. Трябваше да има анулиране. Но всички научихме нещо много важно – резултатът не е важен. Това трябва да се помни.”
“Не мога да им дам медалите, които заслужават, но те имат моето най-голямо уважение като спортисти и хора. Андерш, Михал, Тиери, благодаря за високия морал”, казва по-късно излезлият вън от всякаква опасност Йохансон.
Тиери Жоржу анализира ситуацията:
“Никога няма да обвиня Мартин, за това че моят медал е в дома на някой друг. От спортна гледна точка се натъжавам за усилията на съотборниците ми Филип Адамски и Франсоа Гонон, защото те бяха страхотни.
Дискусиите около това дали трябва да останат резултатите ме отегчават. Комромисът с това да не дават медали на церемонията нямаше смисъл. Ориентирането за мен е емоция, а не медали. А този адреналин, който получих беше по-голям отколкото всяко друго състезание, на което съм участвал”.
Дискусиите обаче не спират. Да се отменят резултатите или да се даде признаят и да се допълнително признание на участниците. От IOF знаят, че спорове ще има винаги. От там разказват, че от екипите на Франция, Норвегия и Чехия също не са били категорични какво трябва да се направи. Някои от медалистите не са се чувствали такива, а други са искали признаване на резултатите. Стига се до вътрешно гласуване в Организационния комитет, което завършва без победител. Затова се запазва заварената ситуация. След решението се обмисля протест от два от отборите в спасителната мисия, но те биват убедени да не го правят.
Сега и останалата част от историята. Всъщност не е ясно колко хора я разказват по този начин, но просто това са фактите.
Към 2009 г. Франция и Чехия никога не са ставали световни шампиони. Но съдбата явно знае кога и как да се намеси, защото само две години по-късно Франция най-сетне успява да вземе титлата в единствената дисциплина, която се измъква до момента на Тиери Жоржу. Това, което той, Адамски и Гонон не успяха да вземат през 2009 г, а и на следващата, се случва през 2011 та.
Година след това е ред и на Чехия, да се качи на най-високото място на стълбичката, за съжаление обаче без Михал Смола. За Норвегия винаги е въпрос на време да вземе поредна титла от световно първенство, но голям състезател като Андерш Нордберг никога не успя да стане световен шампион.
Той все пак има пет медала, но Смола не успя нито веднъж. Съдбата им предостави шанс, но и избор. И те направиха така, че да останат в историята на ориентирането много по-високо от имена, които са слагали злато на гърдите си.
Кой може да каже кое е по-ценно?