Боян Иванджиков – между ориентирането и атлетиката

Александър Вангелов/BGathletic.com
През изминалата 2018-а състезателна година един строен и елегантен юноша привлече вниманието на треньорите по време на националните шампионати при подрастващите. Боян Иванджиков, оказа се, има пред себе си примера на своите именити предшественици, прославили родината в ски бяганията и биатлона. Напоследък, Иванджиков все по-често може да бъде видян и на Националния стадион „Васил Левски” да „върти” обиколка след обиколка. Бързият прогрес на младия столичанин ни предизвика да му зададем няколко въпроса, без да го откъсваме от тежките тренировки и напрегнатото му ежедневие в Софийската математическа гимназия.

– Бояне, къде си роден? Има ли във фамилията ти други спортисти?
– Роден съм на 27 юни 2000 г. в София. Дядо ми – Петър Панков, е участвал три пъти на Олимпийски игри в дисциплината ски бягане съответно 1968, 1972, 1976, а през 1980 като треньор. Вуйчо ми – Борислав Панков, е в треньорския състав на националния ни отбор по биатлон.

– Кога започна да се занимаваш със спорт? Ориентирането ли беше първо или атлетиката?
– Започнах да се занимавам със спорт около 8-годишен, като първите години участвах само на планинско бягане по инициатива на дядо ми, който през 2010 започна да ме тренира и ориентиране.

– Къде са първите ти успехи – в ориентирането? Първият ти медал от национално първенство?
– Първите ми съществени успехи бяха още през 2011-а, когато станах републикански шампион до 12 години. След това продължих да си затвърждавам титлата с изключение на някои години, когато нямах възможността да участвам. В ориентирането съм национален състезател от 2015 година.

– Треньорката ти Станка Кючукова – разкажи повечко за нея?
– Още от 10-годишен, когато започнах да се занимавам с ориентиране, съм при треньорите ми Станка Кючукова и Теодор Тодоров. Теодор е и бивш национал по ориентиране и рекордьор по брой републикански титли при мъжете (7), а Станка е и негова треньорка още момчешка възраст.

– Първите ти стъпки в леката атлетика? Кога и къде точно?
– През 2017-а ми бяха първите стартове на национален шампионат по лека атлетика в дисциплината 3000 м, но поради контузии състезанието, както и цялата ми година, не бяха успешни. В същата година участвах и на националния шампионат по планинско бягане, където станах четвърти в младша възраст.

– Първият ти медал – в стипълчейза ли беше тази година или имаш и преди това призово място?
– Да, в стипълчейза беше, въпреки че това беше изненада за мен, тъй като ми беше дебют в дисциплината, като дори не бях преминавал препятствие до преди това.

– Участва на националния крос в Сунгурларе. Очакваше ли, че ще спечелиш медал? Познаваше ли съперниците си преди това?
– Познавах повечето от конкурентите ми и затова и не очаквах, че мога стигна до медал, въпреки че бях в сравнително добра форма. Като цяло се получи забавно състезание, което проведох доста неумело, повеждайки от самото начало с голяма преднина.

– Участва и на балканския крос в Ботошани, Румъния. Силни ли бяха съперниците ти или не ти допадна трасето?
– На Балканиадата, честно казано, не бях свеж – дали от спад във формата, дали от пътя (15 часа) или просто от огромното притеснение преди първия ми такъв голям старт по лека атлетика. Но дори и да бях в добра форма, не смятам, че нямах шанс за по-предно класиране, тъй като не бях достатъчно подготвен.

– Извън спорта – къде учиш и каква специалност?
– Уча в Софийската математическа гимназия (СМГ) с профил математика, информатика и немски език.

– Успешно ли съчетаваш дългите бягания и ориентирането? Къде ти е по трудно? Кои са приликите и кои разликите между бягането на стадиона и ориентирането?
– Определено е трудно съчетаването на двата спорта, тъй като, фокусирайки се върху единия, изоставаш в другия. Определено по-трудно засега ми е бягането, но откъм зимна подготовка доста си приличат, понеже фокусът е върху физическата подготовка. Разликите идват със започването на сезона, тъй като започвам да правя и технически тренировки, които влияят отрицателно на беговата ми форма, както и самите състезания по ориентиране. Защото там трябва да си концентриран върху картата и маршрута, по който бягаш, което забавя самата скорост на придвижване.

– Намеренията ти за 2019 година – ще участваш ли на състезания в зала? Ще успееш ли да съчетаеш участията на ориентиране и състезанията в леката атлетика?
– Относно 2019 главният ми фокус ще е световното младежко първенство по ориентиране, което ще се проведе в средата на юли. Но смятам да участвам на първенството в зала по лека атлетика, като за цел ще имам да покрия норматив за Балканиадата, което мога да сложа като цел номер 2 за годината. Вярвам, че няма да имам проблем със съчетаването на спортовете.

– Имаш ли намерение да обърнеш повече внимание на атлетиката? Или ориентирането си остава по-голямата цел?
– Мисля да наблегна още на атлетиката, но все пак фокусът ще остане на ориентирането.

– Защо участваш в клуба от Поморие…разкажи по-подробно за Атанас Атанасов и т.н. (Атанас Атанасов е шампион на спортно ходене и стипълчейз, понастоящем координатор на ММС за Източна България)
– Тъй като Атанасов е близък с треньорите ми по ориентиране, решихме да участваме за Атлет-Поморие, а и поради сантимент към града.

Един едва 18-годишен младеж проявява изключителни за възрастта си зрялост и целеустременост. Рядко на неговите години човек може да срещне толкова фокусиран и съсредоточен в преследването на целите си млад спортист! Какво друго ни остава, освен да му пожелаем успех във всички начинания, с които се е захванал.