Сайтът на световната федерация по ориентиране публикува интересен материал, в който представя ситуацията в състезанията за световната купа при жените от старта й през 1986 г. до последното й издание през 2019 г.
Състезанията за Световната купа по ориентиране започват в годината, в която Диего Марадона направи фурор на Мондиала в Мексико – 1986 г. и до 2004 г. се провеждат през две години. За 25 издания, едва 11 дами са печелили крайната победа, при това от само три държави – Норвегия, Швеция и Швейцария. Материалът обаче акцентира на две от тях – най-голямата звезда при жените за всички времена – Симоне Нигли и кандидатката за трона й Туве Александершон.
Както в много други спортове, и в ориентирането може да има спор за едно или друго превъзходство. И тук някои фактори трябва да бъдат взети под внимание. И тук обаче броят на титлите ще бъде аргумент за едни и нищо не значеща статистика за други.
Нигли е номер 1, засега…
Тя е провъзгласена от популярен сайт за ориентиране, за “най-голямата звезда в този спорт в историята”. Това разбира се не е особено трудно да се аргументира с факти и статистика. Още преди да стане Нигли, Симоне Лудер печели първите си победи през 2000 г., когато завършва втора след първата официална “повелителка” на Световната купа – Хане Стаф, която е първата и единствена освен Симоне и Туве, която дублира трофея в две поредни издания.
През 2002 г. тя взима шест победи в кръговете, за да вземе първата си Купа. Следват още четири победи до 2008 г., когато тя ражда първото си дете. След това продължава с още два трофея до следващата бременност през 2011 г. Общата бройка на деветте победи се заформи през 2013 г., когато спечели всичките седем старта.
Равносметката. Внимание 66 победи, 9 втори места и 4 трети.
Туве пристига с бясна скорост
Докато Симоне Нигли е извън играта заради раждането на близнаците през 2011 г. Туве Александершон взима първа победа в Световната купа на 19 г. Ако беше в България по това време все още щеше да се състезава редовно в жени 20. Ако беше днес, сигурно поради липса на участнички щеше да е по принуда в 21Е. Където всъщност си е от вече десетилетие. Още тогава става ясно, че се готви нова доминация при жените.
И тя като Симоне Нигли първо става втора, през 2013 г., а след това се превръща в единствената, вероятно за доста дълго време, която е шест пъти поред номер 1.
Световната купа е акцент в този текст, но няма как да не отбележим, че Туве Александершон вече притежава повече световни титли от Симоне. При швейцарката те са 24 (23 в елита и 1 при девойките), а при шведката са цели 26 (10 в елита на ориентирането, 5 при девойките, 10 в елита на ски-ориентирането и 1 в скайрънинга).
Тя има общо 34 победи в състезанията. Не е никак лошо…
Кои са другите?
Ориентиране е имало и преди Симоне и Туве. Любопитното е, че в първите четири издания, комплектите медали отиват при 12 различни имена. Първа Ивет Хага става втора през 1994 след трето място преди две години. До първия успех на Ханне Стаф се изреждат още три норвежки (Елен Софи Олшвик, Рагхилф Братберг и Рагхилд Бенте Андерсен) и две шведки (Марлена Яншон и Гунила Швярд). След идването на Нигли място на върха има само за Анне Маргрете Хаускен и Хелена Яншон.
Има и състезателка с цели пет крайни подиума, но никога не е ставала първа – финландката Минна Каупи, която има цели 9 световни титли и общо 17 медала от WOC.