Какво тренирате? Чест въпрос от околните, когато видят хора с карти и странни неща висящи от или закрепени на ръцете им. Много от тях си спомнят, че са чували за “ориентиране”, но на практика не знаят за какво точно става дума. Точно както и Райън Кон, спортен репортер, който споделя първите си впечатления пред сайта yourobserver.com.
Ето какво разказва той:
“Ако живеете в района на Грийнбруг, в близост до Приключенския парк (близо до Сарасота, Флорида б.пр.), може би сте забелязали куп бягащи с решителни погледи тийнейджъри. Спокойно, нищо сериозно не се е случило, те участват в състезание по ориентиране.
Ориентиране?
Спортен репортер съм. Обичам да гледам кърлинг на Олимпийски игри. Дори веднъж бях на мач по крикет в Лейкууд Рънч. Колкото по-неизвестно, толкова по-добре. Ако съществува някакъв спорт, мислех че знам за него. Но ще си призная – никога не бях чувал за ориентиране до преди седмица.
Да, това е спорт, който се практикува в гимназията. Един от учениците от местното училище ми разказа повече за него.
“Това е крос-кънтри бягане с карта в гората. Накратко – всеки получава карта и компас. На картата има няколко пункта, които състезтелите трябва да намерят. Стартът е разпределен така, че районите да не се препълнят от следващи се един – друг участници. Този, който мине най-бързо по маршрута – печели. Маршрутите са от около 2 до над 6 км, разбира се и повече и са различни по трудност”.
Хм… този спорт би ми донесъл кошмари. Бях скаут като малък, а най-големият ми страх при къмпингуването беше, че ще се изгубя в гората за дни, толкова дълго, че ще престанат да ме търсят. Щях да стана диво дете, отгледано от животни. Ок, имах развинтено въображение.
Ученикът Итън Кампано не ме успокои особено.
“Да, има такива случки, макар и не толкова драматични. Миналата година на едно състезание бягах по пътека, която трябваше да се раздели на две според картата, а тя се раздели на три. Не знаех какво да правя, но взех решение, което се оказа грешно и се изгубих. Седнах и почнах да мисля как да се върна. Беше напрегнато. После се сетих за съветите за безопасност преди старта. Казаха ни при проблеми да се насочим на запад, за да стигнем до старта”.
Явно го е намерил, за да говоря сега с него и да осъзная колко рисков и труден е този спорт.
Ориентирането е важно, но печели най-бързият. Това не са разходки, а здраво бягане. Интересното е, че влезе ли се веднъж в този свят, всичко за човека се променя.
“Вие ще направите ориентирането свой начин на живот“, казва състезателката Кора Търнър. “Трябва да пиете повече вода и да ядете по-добре, нужни са тренировки извън класните занимания. Ако искате да сте във форма – поне два пъти седмично”.
Така, нека да обобщим. Аз никога не бих могъл да направя това, което видях от тези деца, така че не очаквайте да ме видите с компас.
Дали го препоръчвам? Със сигурност е забавно, но ако опитате и се изгубите завинаги, не обвинявайте мен.