Миналата неделя ориентировачите Боян Блумщейн и Ерик Камструп Ховин направиха опит за екстремно подобряване на рекорда по най-дълга отсечка и движение в права линия с отклонение не повече от 100 метра от правата. И след над пет часа, но около 4 и половина чисто движение) успяха да постигнат целта си. Стартът беше в Осло, а посоката изцяло на юг.
В своя блог Боян Блумщейн разказва подробности за премеждията на двамата ориентировачи по време на над 30-километровото предизвикателство, което беше наблюдавано в платформата Loggator
Предизвикателството предизвика въпроси и коментари, много от които намират своя отговор в написаното от автора на новия рекорд.
“Едно от най-трудните неща са да се намери толкова дълга отсечка. Ние все пак намерихме 33-километрова права линия, която обхващаше общо 12 карти във формат А4”.
“Особено важен елемент от цялото предизвикателство беше третият човек в него – треньорът Хавард Хага, който на три места по маршрута ни осигуряваше храна и сухи дрехи”.
“Малко странно за нас, проектът получи голям отзвук сред феновете на ориентирането. Имаше живи предавания, а в Loggator са влезли повече от 2500 души от 43 различни държави. Имаше и хора, които се появяваха по маршрута, за да ни аплодират и подкрепят. Това беше чудесно, но и… създаваше известни проблеми.”
“В началото беше студено. Теренът е стръмен и с доста скали, но благодарение на множеството малки езера и “чистата” гора, преминаването беше лесно. На около 1/5 от маршрута видяхме лос, а малко след това получихме първата подкрепа”.
“След първата почивка ни предстоеше етап, който завършваше доста вълнуващо – с преминаване на малко езеро, което нямаше как да бъде заобиколено. Не знаехме какво ни очаква. По това време на годината е възможно да е замръзнало в крайната си част. Успокояваше ни това, че Хавард беше на отсрещната страна с въже, сухи дрехи и кърпи. Нервността ни отмина, когато пристигнахме до езерото. Нямаше лед и то приличаше по-скоро на блато, така че трябваше да преплуваме няколко метра. Отпочинахме си малко по-дълго от предвиденото – близо половин час. Причината беше, че колата на Хавард потъна в кал и трябваше да го дърпат с трактор”.
“Последва терен с хубави открити хълмове и малко по-гъсти горски участъци. Срещнахме още хора, които ни подкрепяха, а и още няколко лоса на полянка пред нас. На 24 километра от началото отново спряхме за почивка и интервю за Burgunder-TV”.
“На няколко метра от предишния рекорд ни посрещна и второто голямо предизвикателство – пресичане на жп-линия, която според картите не трябваше да представлява проблем. За щастие, човек работещ в норвежката железопътна компания ни е видял по телевизията и излезе да ни предупреди, че ако пресечем линията, ще бъдем глобени с най-малко 10 000 крони (1752 лв към днешния курс). Това ни принуди да правим планове за отклонение с около 1 км, за да намерим място за преминаване”.
“Междувременно Ерик не се почувства добре за миг, но след кратко спиране, продължихме успешно. Малко преди линията Хавард ни изненада, появявайки се на място, на което не го очаквахме. Оказа се, е влязъл в контакт с много любезен служител на жп-компанията, който е предложил да спре влака, за да минем и да се разминем с глобата. Трябваше да чакаме за това около час, затова решихме да потърсим друг вариант и в крайна сметка намерихме малък воден тунел, на броени метри от коридора ни. Разбира се, това беше уточнено с Норвежката железопътна компания, която ни даде разрешение”.
“Последните 3,5 км бяха особено трудни – бяхме уморени, а теренът ставаше труден и техничен. Ерик беше изтощен след повръщането преди няколко километра, а за капак се движихме по карта от над 30 години, която нямаше почти нищо общо с действителността. Заради това малко преди финала почти изгубихме контрол и излязохме от коридора.
В крайна сметка преминахме успешно 33 км по права линия и общо 37 км по gps, за по-малко от 5 часа чисто бягане (4:30 ч.)
“Благодарности за всички, които участваха в проекта”, завършва Боян Блумщейн.