Българското ориентиране загуби вчера една от най-най-светлите си и ярки фигури – Благовеста Аврамова.
Страхотен човек, с голямо сърце и силен характер. Изявен методист, треньор, мотиватори и пример за поколения ориентировачи. Винаги готов да помогне на младите със съвет и блага дума.
BGorienteering.net представя нещо, написано от нея, което най-силно и точно описва големия човек. Без да има такава цел.
Личен отзвук (7 април 2012)
Седми април през 2012 е ден като всеки друг ден от дадена седмица, месец или година. Но през посочената година той е по-различен. Тази дата се е повтаряла през годините 80 пъти. Това означава от деня, в който съм се родила и появила на този свят, са изминали цели 80 години.
Родила съм се в малкото село (80-100 къщи) наречено Китен (Варненско). То наистина е като китка над околността. Намира се на височко място и от него се виждат в далечината на запад други села, просторни ниви и широколистни гори. Учила съм в училището в центъра и на най-високата точка на селото. Живеех на 100-150 м. от него. Училището ни беше малко, с две класни стаи и между тях учителска стая и коридорче. Дворът му беше ограден с липи и декортивни храсти, а наоколо с цветни лехи. На половин час път са склонове на горички, където често ни водеше нашата учителка Кирушка. Там беряхме и ядяхме пролетно време букови листа и сред полянките учителката ни предаваше интересни уроци.
Оттук започва лентата на живота ми. В нея се включват нови селища за живот, градове от малък и по-голям мащаб. След село Китен в живота ми се включват нови места, предимно градове и планини. Те са ме приютявали да продължа образованието си и да опознавам света. По пътя си срещах много добри хора: учители, ръководители, връстници. Помня ги и не искам да ги забравя.
След село Китен учих от 3 клас в град Провадия. След това в град Пловдив от 8 клас попаднах в новооткрития Спортен техникум (I-ви випуск). Впоследствие учих и успешно завърших ВИФ „Георги Димитров” (днешната НСА „Васил Левски”), София, но при изключителни затруднения в материалния живот, въпреки прекрасните хора на института: от прислужника до ректора.
След връчването ми на дипломата, със специалност „Туризъм, Алпинизъм (тясна специалност), Ориентиране”, от този момент пътят ми беше очертан и трябваше да оправдая доверието на моите преподаватели, които ме бяха оценили с пълно отличие.
Следват години на професионална работа. Първо бях учителка в училище „Васил Левски” в град Разград. След това бях учителка в педагогическото училище „Ал. Макаренко” пак в Разград. Следват около 15-20 години работа в тясната ми специалност (Туризъм, алпинизъм, ориентиране) в ЦАЛ „Мальовица” към ЦС на БТС. Основната ми работа беше да обучавам и да работя за усъвършенстването на кадрите по туризъм, алпинизъм, ориентиране от цялата страна в курсове по календарен план за годините. Курсовете бяха за младши инструктури по туризъм, водачи в нашите планини, пещери, ски-туризъм, воден туризъм. Курсовете по алпинизъм бяха за начинаещи, младши инструктори и спортно усъвършенстване. Провеждахме курсове за планински спасители и други. Едновременно с работата се усъвършенствах и като алпинистка у нас и по-късно на лед в Кавказ. След този период на спортно усъвършенстване по алпинизъм, започнах усъвършенстването си по ориентиране и преди всичко в ски-ориентиране. Състезавах се активно няколко години по спортния календар на БФО. Десетина години по-късно слязох от „високата алпинска академия”: от ЦПШ „Мальовица” в ЦСТС (Централна Спортно Туристическа Станция). ЦСТС беше поделение на МНП. Там работих за децата в България и по-точно в областта на масовия туризъм и ориентирането в училищата. Подготвях с колеги учителите за инструктори, екскурзоводи и водачи на ученически групи по многобройните маршрути на екскурзионното летуване. По тези програми работих над 10 години и се пенсионирах през 1987 г., по законите на страната ни. От тогава до 2012 г като пенсионерка работих като треньор по ориентиране към Туристическо дружество “Алеко”, София и К.О. “Рила”, София.
На 7 април 2012 г почувствах равносметката от работа си през задължителните работни и пенсионерски години. Оказва се, че като пенсионерка съм работила до 7 април 2012 г. почти 25 години по специалността си ориентиране!
Сега ми е трудно да опиша тържеството, което ми устроиха на местността „Камбаните” моите приятели, ученици, колеги, моето семейство, мъжа ми Аврам и семействата на дъщерите ми – Мая и Иглика. Те са далеч, живеят в Канада, въпреки това активно помагаха от толкова далеч за 80 годишнината ми. Близо тук в София, под ръководството на председателя на К.О. „Рила” з.м.с. Никола Беделев, съпругата му Руска – бивша национална състезателка по ориентиране и републикански съдия по ориентиране, дъщеря им Атанаска и целият актив на К.О. „Рила” и много още приятели организираха моят невероятен празник, моят 80 годишен юбилей!
Този ден – 7 април 2012 е равносметка за ползата, че съм живяла и работила на българска земя. Може би е от годините, но аз нямам думи да опиша невероятното тържество на поляните зад местността „Камбаните”! Тук се бяха събрали любимите ми ученици и то от няколко поколения, мои колеги и приятели (по туризъм, алпинизъм, ориентиране), внучетата и правнучетата им. Празникът и 80 годишнината ми беше организирано на място, където съм работила с деца на стотици тренировки, място където съм организирала с клубния актив много игри, състезания, туристически умения и сръчности, големи празници от районен и градски мащаб. Аз не съм се чувствала някакъв „голям началник”, но приятелите и организаторите дръзнаха да ме посрещнат с хляб и сол и ме поставиха зад грамадна торта: и на дължина, и на ширина. На тортата бяха изобразени мои снимки с 4-5 етажа от живота ми. По-щастлив ден на обществено и професионално признание не помня, а е имало през годините на работа и като учителка и по туризъм, по ориентиране и по алпинизъм.
На този ден ми поднесоха много дарове, пакети, сувенири, много цветя от К.О. „Рила” (Никола Беделев), от БФО (председателя Атанас Георгиев), БФА и от всеки един лично на тържеството. Но най-топли и трогателни бяха усмивките и изречените думи! Изредиха се цели фамилии: Беделеви, Божидарови, Маринови и т.н. Получих много цветя, с които напълних дома си и даже стълбите пред апартамента! А това май се случи, за да мога след празника да съм повече усмихната макар и на 80 години!
Чудя се как се побират толкова усмивки, топлота, веселие, щастие от признателност и то на един ден! Страх ме е да не ми дойде в повече, но поглъщам всеки изминат ден по малко от скъпите думи написани в дневника на празника. На два реда, Емил (2 кл.) от семейство Стоянови, ми е написал: „Честит юбилей, госпожо Аврамова! Искам да тренирам ориентиране!”. На импровизирания модел на контролен знак, ръчно изработен, подарък от семейство Беделеви, където чета такова описание на личността си, което още се чудя дали заслужавам, но от сърце им благодаря!
Друг скъп дар: къщичка – новичка раничка – за гърба на треньора по ориентиране, че без нея трудно се носят атрибутите по ориентиране. Интересно е, че моите скъпи и порастнали ученици, искат да съм още на ниво – с нова раница, пък и още да поработя докато се яви непреодолима преграда за това. А раничката, която е разтеглива и побира безброй много неща ми е скъп подарък от Златина, Боби, Елена, Светослава, Симеон.
И да знаете, скъпи приятели, вие, които можете да прочетете написаното, че ви помня само с най-доброто и ви благодаря за топлината, която ми осигурихте, за да поживея полезно още малко.
На Федерациите по Туризъм, Алпинизъм и Ориентиране благодаря, че не са ме отписали от редиците си, и защото все пак са изминали много години от най-големите ми изяви в тези области.
А тези, които са били ангажирани с организацията на моя 80 годишен юбилей и над 30 човека от цялата страна изпратили ми поздравления и пожелания, благодаря. И те да знаят, че ги помня, че и те са растли и работили дълги години заедно с мен, чрез и в природните ни спортове.
Трогнаха ме и тези, които не живеят вече в България и са доста надалеч, но не са ме забравили. Това ме кара да си мисля, че не съм живяла напразно. Едни от тях са Сениха Шюкриева и Стефан Чолаков. Благодаря за активната роля и за идеите дадени от моите дъщери – Мая и Иглика, за 80 годишния ми юбилей!
А без вечните ми сподвижници в ориентирането, приятели от моите години, искам да им кажа и писмено, че ги уважавам и ги чувствам като добри роднини. Такива се семейство Беделеви (Никола, Руска и Атанаска, Митко, Бояна и Лазар). Марин Диков – приятел и колега, с който съм прекарала по-голямата част живота. Преминавам нататък, а това е Теодор Червенков и цялото му лъчезарно семейство. Димитър Паунов – сподвижник и планинар, Константин Койнов – с него сме кръстени да се разбираме с малко думи. В спомените си и пожеланията си в дневника на празника ми, той пише, че съм “Светицата в ориентирането”! Аз отговарям и казвам, че няма как да съм “светица”, но обещавам, че докато ме има, ще излъчвам светлина, която да използват всички!
Знайте всички мои гости на 80 годишния юбилей, че ще помня всяка усмивка, всяка дума, всеки жест към мен, защото те ще осмислят остатъкът от дните, които са ми отредени от природата, сред която много престоявах! А колко са, и математиците даже не знаят, а аз знам, че завинаги съм при вас и ще ви нося в сърцето си и в душата си – навсякъде! И още знайте, където и да сте сред природата, и което и да е упражнение за здраве и тренинг да упражнявате, аз пак съм с вас с пожелание за успех и много здраве!
А родните ми деца, внуци и зетьове, просто мечтая и искам да знам със сигурност ще са полезни и достойни хора, както бяха през години към мен и баща си.
Често разгръщам пожеланията си от 7 април 2012, но ще завърша с едно от тях, с което се обръщат към мен:
“Честит юбилей, скъпа госпожо Аврамова! Честит юбилей, майко Блага! От Мария”
А още, най-накрая ще завърша с благодарност към Мартин Колев и неговата баба, които ми стоплиха душата. Бабата на Мартин ми е оплела красиви и топли терлъци, а Мартин ми е написал думи, които биха стоплили и най-измръзналият учител и биха го повдигнали даже от леглото за любими хора, съмишленици, ученици и бъдещото поколение. Поставила съм на видно място специално изработената чаша с лика ми, заедно с Мартин, за да се помним, а и някои гости и познати да знаят, че ориентирането сродява тъй силно, както оздравителният въздух сред природата.
Благодаря и за силните думи, написани в дневника от Боби и Петър Панкови, с пожелание „да продължа да уча младите ориентировачи на човечност и природна красота”.
Винаги ваша приятелка и учителка: Блага