Раул Фера е известно има в ориентирането и един от най-добрите треньори в момента. Понастоящем е главен треньор на норвежкия Halden, който до преди 10-15 години беше еквивалента на Реал Мадрид във футбола – клуб, който събира много от най-добрите състезатели по ориентиране в света и печели редовно големите щафети 10mila и Jukola.
Сега нещата са променени, но клубът продължава да има състезатеи на световно ниво. Раул Фера е активен в интернет и социалните мрежи, и малко след завършването на тазгодишната 10mila, на която дамския екип на Halden взе трето място, в своя сайт направи кратък анализ на представянето на отбора. Bgorienteering.net ви представя материала.
Tiomila 2024, проведена в Nynäshamn, винаги ще бъде запомнена като първото издание, в което жените имаха нощни постове в своята щафета. Решението за този нов формат беше противоречиво, особено по отношение на последващата промяна (както в структурата, така и в продължителността) на мъжката щафета. Това, с което мисля, че всички сме съгласни, е, че беше страхотно и вълнуващо да гледаме как момичетата тичат през нощта.

В Halden SK очаквахме с нетърпение това ново предизвикателство и нашите момичета се подготвяха за него през дългата (и особено студена тази година) зима. Отборът ни в никакъв случай не беше един от най-силните на хартия, но бяхме убедени, че със стабилни и постоянни изяви можем да сме сред челните позиции в края на щафетата… и точно това се случи.
Първи пост – Минна Вингстет (Норвегия)
Избраната за този исторически момент с фланелката на Halden SK беше много младата Минна Вингстет, която само на 16 години направи своя дебют в първия отбор с голяма мотивация и малко нерви. Стартовият изстрел обаче разсея всякакви съмнения и след като избра маршрута си за първата контрола, тя не чака никого и натисна здраво към стартовия триъгълник… впечатляващо!

Бяхме наясно че въпреки че ще има само две разклонения, в този етап ще бъде от съществено значение да сте нащрек, когато групата се разпръсне и да дадете приоритет на собственото си ориентиране пред движенията на другите. Минна постигна страхотно техническо изпълнение с добър контрол през целия маршрут и успя да стигне до смяна на 32-ра позиция, малко над 3:30 от лидера, като по този начин отбеляза солиден старт за отбора.

Втори пост – Алина Нигли (Швейцария)
Швейцарката Алина Нигли, друга млада бегачка (20 г.), отговаряше за стабилизирането на щафетата по време на втория пост в тъмната гора, където групата вече се беше разтегнала значително, а разликата от предната, водеща група беше от около две минути. Техническите характеристики на Алина я правят перфектна за този тип пост, тъй като тя може да се възползва от това, че има хора наоколо, но в същото време тя е много технически прецизна в поемането на контрол и придвижването решително напред, докато върши собствената си работа.

Освен това само с две “вилици” (допълнителни към първия етап), този етап беше по-къс и следователно малките грешки можеха да доведат до по-големи поражения. Алина успя да изпълни много солидно поста и затвори нощната част на щафетата, оставяйки отбора на 19-та позиция, 5:21 зад лидера IFK Göteborg. Страхотен старт за отбора, над очакванията.

Трети пост – Ана Изабел Толедо (Испания)
Испанката Ана Изабел Толедо (23 г.) имаше трудната задача да изпълни най-дългата част от щафетата (над 10 киломера, между 13.5 и 14.5 по вариант – б.р.), за която знаехме, че ще е решаваща преди втората половина на щафетата. Ана показа страхотно физическо ниво и много значително техническо подобрение през миналия сезон, което е най-силният ни коз за този пост. Благодарение на прекъсването на щафетата между втория и третия пост, имахме време да анализираме кои бегачи ще започнат наоколо и каква трябва да бъде стратегията на състезанието.

Въпреки че трети пост е еднакъв за всички състезателки, можете да направите грешката да го подцените и да си помислите, че става въпрос само за “следване на групата”, но нищо повече. Ана намери перфектния баланс между бягането в група зад страхотни бегачи като Евели Каасику или Мари Олаусен и вземането на собствени решения при избора на маршрута и когато групата се раздели… дори да поеме лидерството! Грешките във водещата група накараха много състезатели да се прегрупират и изключителното представяне на Ана ни остави на 13-та позиция, много близо до целта за топ 10.

Четвърти пост – Инес Бергер (Швейцария)
Инес Бергер (20 г) отговаряше за разрешаването на четвъртия етап (къс и техничен) и управлението на напрежението при смяна с много бегачи едновременно, идващи от общия трети пост. Инес е в страхотна форма и беше много концентрирана, имаше и много ясни идеи за това как трябва да действа във всяка ситуация.

Може би с по-малко разклонения, отколкото бихме могли да очакваме в този етап, Инес свърши просто перфектна работа, постигайки най-доброто време в своя етап и издигна нашия отбор до трета позиция, на 2:40 от лидрите. Впечатляващо изпълнение! В този момент осъзнахме, че може би се борим за нещо повече от този топ 10… и с две световни шампионки като Светлана и Меган накрая!

Пети пост – Светлана Миронова (Русия)
След доста нередовна зима по отношение на тренировките поради различни проблеми с контузии, Светлана се изправи пред предпоследния пост, където знаеше, че трябва да даде приоритет на собственото си ориентиране пред решенията на останалите бегачи, за да извлече максимума от страхотната си техническа способност. Да имаш опит на бегачка като Светлана (на 37 години и двукратна световна шампионка) е лукс за сложен етап със страхотни бегачи наоколо.

Нервите и бързането бяха очевидни в този етап, където можехме да видим много грешки, които оставиха някои от най-добрите отбори. Светлана успя да направи стабилно представяне, като избегна важни грешки и консолидира възможностите ни да се борим за всяка позиция. Въпреки че отстъпи 6 позиции, пристигайки на 9-то място, разликата с преднината беше намалена до 2:14 и всичко беше отворено за финалния етап, където Меган щеше да има възможност да ни издигне много високо.

Шести пост – Меган Картър-Дейвис (Великобритания)
В щафета като Тиомила всичко се решава в последния пост и затова всички отбори обикновено поставят най-добрия си бегач в него. За да се борите за нещо важно в този пост, важно е останалите ви съотборници да са свършили добра работа в предишните 5 поста и да ви позволят да имате достатъчно стартово място за това. Нашата дебютантка и световна шампионка Меган Картър-Дейвис (27 г.) беше нашият “убиец”, който сложи черешката на тортата след 5 страхотни изпълнения.

Много рано в етапа сериозни грешки на NTNUI, IGTISA и Nydalens SK оставиха ясен път на Туве Александершон да изведе Stora Tuna до първата победа при жените в този нов формат, но в същото време те оставиха всичко отворено за 12-14 отбора, които бяха групирани заедно в първата третина на етапа и които в крайна сметка щяха да се борят за другите две ценни позиции на подиума. Меган беше там, тичаше с голяма смелост, не правеше големи грешки, поемаше командването и беше нападателна. Това страхотно представяне ни отведе до последната контрола на подиума! Единственото нещо, което остана да знаем, беше цветът на медала във финалния спринт срещу IFK Göteborg, където Симона Аберсолд спечели с много малко, оставяйки ни с изключително сладък бронз.

Невероятно вълнение през цялата щафета, което ни оставя с първия подиум в голяма щафета от 2018 г. насам, с много млад отбор, което ни прави много оптимистични за бъдещето, което Halden SK прогнозира през следващите години.
Източник: rf-coach.com
Организатори: Attunda OK, Bromma-Vällingby SOK, Hellas Orientering, IFK Enskede, Nynäshamns OK, OK Älvsjö-Örby, Skarpnäcks OL, Skogsluffarnas OK, Sundbybergs IK, Tullinge SK |
---|