Може ли спортното постижение без науката*


Докъде е човешката граница и кога навлиза науката в спортното постижение? Спортът и науката вървят ръка за ръка повече от шест десетилетия, оттогава, когато започнаха да се формират национални отбори и любителите започнаха да преследват целенасочено високи резултати. Оттогава, когато двата свята на Изтока и Запада започнаха да мерят постиженията си на спортното поле.

Днес спорт без наука няма. Дори любителите купуват най-модерните маратонки, разработка на големи изследователки екипи, за да бягат по-удобно. А професионалният спорт се обслужва от цели армии научни екипи.

С много пари
А в търсене на скок отвъд човешките възможности се плаща много за наука. Елиуд Кипчоге (Кен) два пъти беше водеща фигура в проекта да разбие доскоро смятаната за непрeодолима граница от 2 часа в маратонското бягане на 42.195 км. И за двата опита бяха нужни милиони, за да се обезпечи реализацията на предизвикателството. През октомври Кипчоге успя да слезе под 2 часа – 1.59:40 часа.

Преди осем месеца Кипчоге започна да тренира целенасочено за „Предизвикателство Ineos 159“, подсигурено с 19 милиона долара от собственика на Ineos британеца Джим Ратклиф, който заема 110-о място в класацията на милионерите на Forbes.

А докато Кипчоге работеше за физическата и психическата подготовка за бягането, американският учен Роби Кетчел и шефът на колоездачния отбор Ineos Дейв Брейлсфорд бяха въвлечени в търсене на отговор на въпроса как да помогнат на кениеца да стане първият човек, слязъл под 2 часа в маратона. Това постижение обаче няма да бъде официален световен рекорд на 42,195 км, защото бе подпомагнато с допълнителни действия. Кипчоге е №1 във вечната ранглиста в дисциплината с 2.01:39 часа.

Кетчел и Брейлсфорд започват да чертаят стратегията с мястото – часовият пояс трябва да е близък до този на Кения, за да се избегне ефектът на климатизацията. А и атмосферните условия да са идеални – температура между 7 и 14 градуса, влажност на въздуха под 80% и вятър по-малко от 2 м/сек, без валежи, да има и публика. Така се стига до Виена с два варианта за бягане – 12 или 19 октомври по обиколка от 9.6 км по авеню Hauptallee на популярния Пратер.

И тогава науката навлезе в действие
След избора на трасето екипът на Кетчел, извел колоездачния Ineos (до миналата година Sky Team) до три победи на Тур дьо Франс, инсталира сензори по Hauptallee за наблюдение на условията. Измерванията показаха отлични условия – скорост на вятъра под 1 м/сек. И въпреки това Кетчел не беше доволен. Изхождайки от обширните си познания по аеродинамика от кариерата си в професионалното колоездене, той се зае да намери начин да ограничи още повече въздействието на вятъра. Американецът създаде план за подреждане на 41 въртящи се пейсмейкъра (бегачи, които подпомагат основния атлет) на Кипчоге – число, което включваше величия в бягането като световния вицешампион на 5000 м Селемон Барега, олимпийския шампион на 1500 м Мат Кентрович, братя Хенрик, Филип и Якоб Ингебритцен, многократния медалист от световни първенства Бернард Лагат и други. Кетчел използва компютърна програма, за да проучи предимствата на повече от 100 възможни формации, в които бегачите да се позиционират. Оптималната форма, дори за комбинираната колоездачна сила на Кетчел и Брейлсфорд, беше нещо ново – обърнато V.

Всъщност формацията е обратното на това как летят птиците, обясни Кетчел.

„Доколкото ми е известно, обърнато V не се използва в никой друг спорт, индустрия или животински свят.“

Така екипът успя да редуцира влиянието на въздушния поток до шест пъти в сравнение със самостоятелно бягане на Кипчоге.

Пейсмейкърите помагаха на Кипчоге на смени, а кола със зелен лазер, който вървеше пред бегачите, определяше темпо точно по 2:50 минути на километър.

За да направи трасето идеално Кетчел реконструира кръговото кръстовище, на което бегачите завъртаха обиколките си. Кръстовището с -2% наклон, който да позволява оттичането на водата при валеж, стана +1, за да улесни бегачите, идвайки за завой със скорост 13 км/час.

Учените помислиха и за това как да се преборят с евентуалното прегряване на организма на Елиуд по време на атаката на 2-часовата бариера. Кипчоге получаваше бутилка с вода на точно определен интервал и след като изхвърлеше шишето, то моментално отиваше в подвижната лаборатория, за да се анализира какво количество е изпил и какво въздействие ще има количеството течност.

Имаше и няколко неща, които бяха извън възможностите на Кетчел и Брейлсфорд, но също подпомогнали историческото бягане.

Публиката. Нещото, което липсваше на автомобилната писта „Монца“, когато за първи път кениецът се опита да бяга под 2 часа. Около 120 000 души подкрепиха Кипччоге и пейсмейкърите във Виена.

„Това също беше енергия, която не може да се измери, заяви мениджърът на Кипчоге Валентин Троу. – Елиуд усещаше тази енергия в деня на бягането и в дните преди него. Когато отиваше към сутрешната тренировка в 7 часа всеки ден във Виена, имаше хора, които го чакаха за автографи. Бяха дошли хора специално заради него от Еквадор, Колумбия, от целия свят. Един човек му каза: „Наистина се надявам опитът да е в събота, защото не мога да си позволя да остана повече“. Тези взаимодействия имат значение.“

Спорът
Маратонките, с които бяга Кипчоге, са изработени от карбонови нишки, и му позволиха да бяга с 4% по-бързо. Подметката на обувката е огромна, като вътрешната част е изрязана, а под меката част на стъпалото са разположени две пружиниращи приставки. В същия уикенд, в който Кипчоге слезе под 2 часа, и кенийката Бриджит Косгей подобри 16-годишния рекорд в маратона при жените – 2.14:04 часа, за да разбие с 81 секунди постижението на Паула Радклиф. Косгей бяга със същите маратонки и много критици повдигнаха въпроса, че обувките дават нечестно предимство.

„Въпросът е до упорита работа, а не до подметка с въглеродни влакна в обувките ти. Ако не тренирате, не можете да бягате бързо“, коментира Кипгоче.

А за Брейлсфорд въпросът с маратонките е познат от многогодишния му опит в колоезденето и честото вглеждане в детайлите. На Олимпийските игри в Лондон 2012 г. французите обвиниха британския тим, който спечели седем от 10-те златни медала, че имат „вълшебни колела“. А сега подвигът на Кипчоге беше определен, че „принадлежи не в сферата на спорта, а в свързаната с него област на научно подпомаганото човешко представяне“.

„Това е целият спорт, коментира Брейлсфорд.

„Покажете ми отбор от световна класа, който няма отдел за спортни науки.

Не знам какъв спорт гледат хората. Ръгби, футбол на Световната купа, Формула 1, всякакъв вид човешко начинание използва спортната наука. Не можеш да спечелиш без нея.“

За добро или за лошо Брейлсфорд е напълно прав. Докъде науката може да разтегли границите на човешките възможности. Очевидно предстои да разберем.

Яна Касова/сп. Икономист*

Please follow and like us:
error